Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
По време на обучението на Любомир Пипков в Ecole Normale de Musique Париж (Франция), учителят му Пол Дюка, изрича знаменитото: Вие изравяте от земята един стил. Пипков вече е започнал работа над операта „Янините девет братя” - довършва я в България през 1937 година. Сякаш цялата творба е израснала от българските недра. Определяна е неправилно като народна музикална драма, която рисува страданията на българския народ под турско робство. Това е балада, епос, в който Пипков търси личностната драма. Сякаш на другия полюс се намира „Оратория за нашето време", написана малко повече от 20 години след „Янините девет братя”. Драма и оптимизъм. Любомир Пипков я създава, когато отдавна вече не заема никакви постове в Съюза на българските композитори, нито в списание „Българска музика”. Поражда, обаче, влияния - както заявява Шостакович. Ораторията поднася нещо съвсем ново за нашите географски ширини - като драматургия, изразни средства, идеи. В нея има драма, но има и светъл оптимизъм - поднесен без дежурните шаблонни фанфари, с едно финално умиротворение, което се съдържа в трикратно и тихо повторената от детски хор думичка „мечти”. Обърканата критика мълчи повече от година след изпълнението на ораторията през 1959 година. Завист, трудно намиране на критерии? В предаването ще звучат фрагменти от двете произведения. И знаменитата „Жълта пеперуда” - още една трагедия от скършена красота, прекъснат млад живот.