Пътувахме по работа из Северна България. Пътувахме бавно, внимавахме за дупките по шосето и безрадостно си отбелязвахме следите на разрухата в селата, през които минавахме – триетажни училища с порутени покриви и буренясали дворове; къщи с прозорци, заковани с дъски на кръст; оглозгани останки от стопански дворове; бивши магазини с катинари по вратите и надписи „Продава се или се дава под наем”. Безнадеждна работа...
А на една отбивка край пътя забелязах самотна кола. Пред капака на двигателя стърчаха сапове, хвърлих бърз поглед и се изненадах – оптимист беше излязъл там да продава мотики!
- Обречен бизнес! – отбелязах автоматично.
