Една млада българка предприема пътешествия до неизбродими земи в началото на миналия век. „В продължение на няколко години аз можах да пропътувам ония далечни страни, към които се стремях, но вече не на крилете на богатата ми фантазия, а в най-груба действителност – с риск за живота ми, с много опасни приключения, неизброими мъки, страдания и много сълзи”, по-късно ще напише тя. Днес личността й е забулена в тайнственост и само черно-бяла фотография разкрива чудно хубавото й лице.
Люба Кутинчева извървява трънлив и каменист, по думите й, път, който я отвежда в приказния свят на Сирия, Палестина, Египет, Абисиния, Ирак, Персия, Афганистан, Индия, Цейлон, Борнео, Филипините, Китай, Япония и още много краища в Далечния Изток, покрити с тайнственост и мистицизъм. Започва да пътешества през 1929 г., ала десетилетие по-късно авантюристичният й дух е укротен.
Тя тръгва едва деветнайсетгодишна, придружавана от своя съпруг, и се опитва да документира всички места, през които минава, разказва Михаил Груев, председател на държавните архиви. Люба Кутинчева прави снимки и ги поставя в нещо като лексикон, в който се съдържат посветителни надписи - на арабски, хинди, пущу, арамейски, японски, китайски и т.н. А днес тези текстове могат да се разглеждат и като учебник по чужди езици.
Младата българка преброжда земи и морета – останали все още блян за откривателския дух на много нейни сънароднички. Но опознава и двойнствената страна на света, който й се отплаща с душевни и физически страдания. „Сблъсках се с най-суровата действителност на живота и можах да видя колко и какви видове отрицателни човешки прояви има на този свят и до где може да отиде човешката злоба, алчност, завист и проява на най-низки страсти”, ще напише тя в единствения си пътепис, посветен на Япония.
Тя е привлечена от харизмата на големите антиколониални водачи по онова време. Ще видите нейни снимки с Махатма Ганди и сестра му, с Джавахарлал Неру. От друга страна, тя е феминистка, която съчувства на борбата за правата на жените в Третия свят и се опитва да ги подпомогне, пишейки за големи западни издания. Така че тя е една модерна жена в съвременния смисъл на думата, смята Михаил Груев.
Остава загадка как Люба Кутинчева успява да се добере до най-високопоставени особи, в чиято компания позира – кралят на Ирак Файсал ибн Хусайн, султанът на Маскат и Оман Теймур ибн Файсал ибн Турки, махараджата на Барода Саяджирао Гаеквад III и много други. Тя успява да прекрачи прага дори на недостъпните за чуждоверка хареми и да се запознае с незавидната съдба на мюсюлманските жени. Ала където и да се намира, тя запознава събеседниците си с България и нейната култура, пее им български песни и неизменно пътешества с трикольор на шапката си.
Родената през 1910 г. във Велико Търново, пътешественица остава абсолютно неизвестна за цели 80 години. Едва днес историците се опитват да научат повече за необикновената й съдба. Малкото, което се знае за нея е, че произхожда от род на интелектуалци, че завършва гимназия в Силистра – по онова време под румънска власт, че отива при чичо си в Турция и там изнася сказки за България. Владее френски, румънски, турски и руски език, а при пътуванията си научава арабски и есперанто. През 1935 г. заминава за Париж, за да учи журналистика и работи като кореспондент на Le Matin. В навечерието на Втората световна война – с разбито здраве и след десетгодишно отсъствие, тя се завръща в България. Умира през 1998 г., но как преминава животът й през комунистическия режим – това е поредната мистерия, която трябва да разбулят историците.
Не е преследвана, защото до войната нейният патос е антиколониален, феминистки, т.е. в широкия смисъл на думата – левичарски, но не комунистически. Това по някакъв начин й дава индулгенции пред новата власт и вероятно става причина тя да не бъде подложена на директни репресии. Макар че потъва в дълбока неизвестност до края на живота си, казва Михаил Груев.
През 1968 г. Люба Кутинчева предава своя архив на държавата и той може да бъде разгледан на изложбата „Мисия пътешественик”, която беше открита в Нощта на музеите в Държавната агенция „Архиви”.
Снимки от изложбата: Диана Цанкова
