Музеят е диалог. Това каза в предаването "Хоризонт до обед" Стефанка Кръстева, автор на първо по рода си изследване на взаимоотношенията между детето и музея.
В 19-и век започва интересът към т.нар. "педагогически музеи", в които се излагат нагледните средства, които се използват в учебния процес. Всъщност интересът към педагогическите музеи насочва вниманието към децата.
Правилата започват от училище и вкъщи, защото ние досега сме научили децата, когато влизат в музея, че музеят е храм – там не се тича, не се пипа, не се говори високо и така нататък. Детският музей е точно обратното, там се играе, там се пипа и то задължително се пипа, задължително се играе, но и тук има известни правила. Детето трябва да се чувства комфортно, да се чувства добре, да вижда резултата от своя труд, да уважава мнението на другите.
Философът и историк на изкуството Тодор Петев от Фондация "Моят музей" е ангажиран с каузата музеи за деца. За "Хоризонт до обед" той обясни. Като че ли не си даваме сметка колко са важни тези ранни години от детството, защото те формират и нагласи, и ценности, и очаквания, и навици. Именно поради тази причина на мен ми се струва, че фокусът върху ранната възрастова група е изключително важен, защото закърми ли се този интерес и любопитство към артефакти, към някакви спесимени, дали в природо-исторически музей, художествен, от там насетне тези семенца покълват под една или друга форма. Всъщност това е мисията на фондацията, която създадох – да стимулира развиването на образователни програми, социализиращи програми.