Това е дипломната ми работа по българистика, каза той в предаването „Преди всички“. Защитата е през 2005-а година, но успява да публикува превода едва тази година.
Моето предложение беше прието от издателството с ентусиазъм, което ме учуди, защото те се интересуват от средновековна литература, от окултизъм, от християнска литература. Може би Паисий наподобява средновековна хроника, има известна литературна стойност, обясни Атанас Попов.
По думите му това, което четем в училище от "История славянобългарска" не е оригиналът, а превод на академик Петър Динеков.
Покрай работата си по превода Атанас Попов установява, че преди 9-и септември 1994-та година Историята на Паисий се е чела в два варианта - или в оригинал с пояснителни бележки за значението на отделни думи, или в превод. След 50-60-те години на 20 век започва да се чете само превода на академик Динеков.
Много от думите нямат значението, което използваме в съмременния български, посочи Атанас Попов:
Например всеизвестното "неразумний юроде" - юроде според моето издание, но през 30-те години, юроде означава глупак. Не озаначава нито народ, нито юродив.
Той каза още, че за него е било предизвикателство да преведе на френски оригинала на "История славянобългарска":
При Паисий трудното е, че нямаме речник, който да обяснява значението на неговата лексика. Езикът му е много неясен, получава се някакво смесване на църковнославянски и по-съвременни говори, но дори в предговора езикът е пак с падежи и много архаичен.
Цялото интервю с Атанас Попов можете да чуете в звуковия файл.