Тя участва в изготвянето на доклад за разпада на хуманитарната помощ по света, а част от предложените в него мерки ще бъдат обсъдени на високо равнище в Истанбул следващата седмица. Георгиева обърна внимание, че радикализмът е пуснал много дълбоки корени и все по-често той е отговорен за изпадането на огромна част от населението в хуманитарна криза.
Парите, които се дават за хуманитарна помощ са се увеличили от 2 млрд. долара през 2000 г. до 25 млрд. долара миналата година. Но в същото време нуждите много по-бързо растат по три причини – първата са бедствията. Климатичните изменения водят до това, че са по-чести, по-свирепи, виждаме го и у нас в България. Втората причина – екстремизмът, който прави конфликтите не само по-сериозни, но и по-трудно да се помага на хората, засегнати от тях. И трето – страните, които най-малко могат да си позволят, имат най-висок прираст на населението - страни, които самите попадат в зони на конфликти, на бедствия. Хората, нуждаещи се от помощ да оживеят, от 36 млн. през 2000 г. днес са 125 млн. души. Техният брой продължава да расте. Ако си ги представите като държава, това би била 11-ата най-голяма държава в света – между Япония и Мексико. Живот в страх! Децата особено ако са момиченца не ходят на училище, възрастните не могат да работят и това вече не е само проблем за тях. Едно от важните послания на нашия доклад е, че хуманитарните кризи много се промениха. Те преди време бяха временни, локализирани - нещо лошо се случва, идва помощ, нещата се оправят, животът се връща към нормалност. Днес те са много продължителни. Средното време, което прекарва един човек, загубил дома си в резултат особено на конфликт, днес е 17 години. В тези условия ние говорим за много крещяща нужда от финансиране, но говорим и че финансирането трябва да решава други проблеми, различни от тези, които сме решавали преди.
Европейската комисия няма да се поддаде на натиска на Турция по визовия въпрос, заяви заместник-председателят на Комисията Кристалина Георгиева. Изискването за биометрични паспорти не само ще повиши сигурността, но и ще намали броя на турските граждани, възползващи се от бъдещия безвизов режим, каза тя в интервю за „Хоризонт“:
Аз, честно казано, смятам, че ако турците посрещнат тези изисквания, които ние поставяме, за да могат да паднат визите – това ще е добре. Ако турците минат към паспорти с биометрични данни, това определено е по-добре, отколкото да имат тескерета. Най-вече нека да си го кажем – те трябва да покрият изискванията за безвизов режим и тогава ще го получат. И когато го получат – един биометричен транспорт струва, доколкото знам, около 200 евро. Едва ли цяла Турция ще хукнат да си вадят биометрични паспорти.
Рискът от пренасочване на мигрантския поток през българо-турската граница е малък, смята Кристалина Георгиева:
Ние бяхме първите да усетим сериозността на този проблем, на бежанската вълна. И са взети много мерки у нас за това да имаме добра защита на нашите граници, имаме двустранно споразумение с Турция, от където най-вече те биха идвали, така че съм предпазливо, но по-спокойна за България, отколкото съм какво може да се случи, да кажем, при придвижването на бежанците от Либия през Средиземно море към Италия, към Малта, даже към Кипър.
Според Георгиева, България трябва да направи образованието и условията на пазара на труда свой приоритет.
Също така много сериозно да се замислим какво още можем да направим, за да бъде инвестиционният климат в България по-благоприятен, особено за малкия и средния бизнес, защото това са хората, които най-вече създават работни места.
Българският еврокомисар заяви, че не коментира "хипотетични въпроси" като евентуалната ѝ кандидатура за президент:
Ако има реален въпрос, не хипотетичен, аз ще го помисля и ще му дам честен и отговорен отговор.