Чуйте жуженето на стършелите Георги Кацаров и Вичо Балабанов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Гнездото на Стършелите“ – съвместната продукция на вестник „Стършел“ и програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио..
Част I Започваме с новина от миналата седмица. Румънската комисия за защита на потребителите представи доклад за постъпилите жалби през изминалата година. В този доклад има колкото сериозни нарушения, толкова и комични жалби на потребители. През март 2015 г., Стелянус Демиреску отива на „мазен” масаж в спа студио в един от бизнес кварталите на Букурещ. Отпуска се в ръцете на масажистката с очакване в тялото му да бъдат втрити масла от кокос, папая и аргон. В стаята се носи аромат на канела, а фантазията му се носи към блаженството на някой тропически остров. Но скоро усеща нещо нередно. Започва да мирише като в кухнията на жена му, и той сякаш се чувства в прегръдките на тъщата. Никакво усещане за тропика, но за сметка на това пръстите на масажистката буквално разглобяват гърба му. Сякаш впива пръсти в застояло тесто. Обръща се и вижда, че до масажната маса има олио за разстилане на точени кори. Става и си тръгва. След два дни подава жалба до тамошната комисия за защита на потребителите. Отговорът е повече от невероятен. Допреди години „Пиперус“, кварталът на салона, бил спокойно място. След промяна на градоустройствения план, започнали да строят бизнес сгради. Бизнесът вървял. Със строителната техника дошла и армията от работници, която трябвало да бъде изхранена. Баничарницата се превърнала в закусвалния. След четири години се появили нови и лъскави сгради, а хората, които работели вътре били млади и стилни. Никой не влизал в закусвалнията. Било модерно да се яде биохрана, отглеждана в биоферми. Работещите там разбрали, че няма да оцелеят и видели в интернет курсове за масажисти. Изкарали ги и бързо отворили салончето. С пъргави пръсти привлекли доста клиенти. Канелата била остатък от стария бизнес. С нея поръсвали кифлите.
Част II Гледам със затоплянето на времето започна отново кипежа на строителна дейност. Но не само по телевизията, но и около нас. Сещам се за една поучителна история, случила се наскоро. „Стефан и зетьове“ са строителна бригада. Най-младият им майстор е зидаро-мазачът Джери. Никой не знае как е истинското му име, но всички знаят откъде идва прякорът му. Джери е роден в ромската махала на Търговище и още на петнадесет години има две деца от различни жени. Един ден отива да вземе социалните помощи за второто дете и среща своя позната по пътя. За два часа успява да похарчи в почерпки всичките майчински. Когато се връща у тях, жена му го подгонва със сопа. Крие се при съседи, бяга от къща на къща, а на хората всичко това им прилича на сцена от анимацията за Том и Джери. След еднодневно криене в отходна тръба в съседния квартал, неверникът се връща при жена си, но всички вече го знаят като мишока Джери. Бригадата на „Стефан и зетьове“ се слави с точност и коректност, заради това е търсена в цялата страна. Миналата пролет са на обект в столичния квартал „Лозенец“. Покрай обекта минава млада и привлекателна жена. Майстор Джери се показва от втория етаж и я подканя да се качи при него, за да й покажел къде зимуват раците. Тъй като в квартала има много строежи и дамата е свикнала да получава подобни предложения, c отракан тон му казва, че ще дойде след малко с приятелка, която иска също да разбере къде зимуват раците. Любовчията е окрилен. Прибира си мистрията и зачаква. След малко се появява гибоноподобно същество с пистолет, което започва да пита къде е тоя дето е заговорил приятелката му. Всички се разбягват, а Джери се скрива на дъното на асансьорната шахта. И понеже в подобни ситуации все някой трябва да го отнесе, шпакловчикът Тотю е набит и два месеца лекува счупените си ръце. Виждате ли колко е опасна любовта? Майстор Джери не си взема поука. През лятото бригадата на „Стефан и зетьове“ е на морето и строи затворен комплекс на първа линия. Любовният радар на Джери съзира мома на плажа. Веднага слиза долу. С изпъчени гърди, бачкаторски тен и непоправимото самочувствие на латиномачо от Търговище, Джери се приближава до мадамата. Струва му се германка и изстрелва заучената фраза: „Вас махен зи бите, хойте?“, което се превежда като: „Какво правите днес, моля?“. Че Джери е загубеняк, така е, но и приятелят на дамата е загубен в превода. Току-що изкочил от вълните той се провиква: „Абе ти на кого ще махаш зъбите, бе?“ Джери побягва и се скрива в строежа. Побеснелият мъж взима по пътя си дръжка за чадър и бегом след наглеца. Най-сигурното убежище е дъното на асансьорната шахта. Но и този път все някой трябва да го отнесе. Кофражистът Тодор се лекува месец от пукнати ребра.