Има исторически събития, които въздигат един народ за вечни времена, но те не са се случили на бойното поле, а във възвишеното пространство на духовността. И на 24 май си припомняме едно от тях – създаването на азбуката, която солунските братя Кирил и Методий даряват на славяните. Днес християнските светци и покровители на Европа ни гледат от небесните селения – ала колко се нуждаем от тяхната благословия в дните ни на бездуховност, прекършена вяра и стъпкани ценности.
Аз съм оптимист, въпреки че би трябвало да надделява като че ли песимизмът, казва Теодора Димова. – В крайна сметка ние сме съхранили българския език, духовността, литературата, словото и макар и малък народ, сме дали азбуката на другите славянски народи. Всичко това е повод за гордост и самочувствие на българите, а не за креслив, шумен патриотизъм.
Книгата с есета „Ороци”, която писателката издаде неотдавна, обаче навежда на печални мисли за невежеството около нас – то не само, че не се срамува, но е показно и арогантно.
Заглавието дойде от една обява – „Давам ороци по български език”, обяснява Теодора Димова. – Стори ми се като метафора на днешния българин, защото именно това агресивно невежество има самочувствието, което липсва на интелигентните хора, отстъпили в ъгъла. И ако трябва да научим някакви уроци, те са да не даваме път на тази агресивна бездуховност, на тази невежа клика, пропълзяваща навсякъде като тумор. Нека да й даваме отпор с поведението си, с работата си, с отношенията между нас. А също да отдаваме дължимото на хората, защото ние, българите, и това не умеем – когато виждаме някой човек, който заслужава уважението и възхищението ни.
Писателката твърди, че намира повод за оптимизъм в млади и образовани хора със съхранена чувствителност и здрави сетива, на които е по-интересно да останат в родината. Но въпросът, който тя задава преди време: „Народ възроден ли сме, или народ унизен?”, за съжаление, остава актуален и днес.
Унизени сме, защото бедността е много потискаща и видима, особено в провинцията. Виждаме злоупотребата, безнаказаността, рухналите съдебна система и здравеопазване, а това унизява всеки от нас, защото беззаконието тържествува. Но трябва да съхраним вярата си и надеждата си, че всичко това е временно и че престъпниците рано или късно ще платят за беззаконията си, заявява Теодора Димова.
Бедност, бездуховност, опростачване, но и неспирна пропаганда – всичко това насища езика ни с омраза.
Агресията чрез езика е симптоматична и болезнена, но когато подходим към нея с насмешка, не й се „вържем” и не отговорим, тя се обезсилва, смята Теодора Димова. А пропагандата е навсякъде, защото трудно се различава смисленото говорене и тук вече става дума за критериите на обществото и на всеки един от нас. Но ми се струва, че интелигентният и прозорлив човек винаги има сетиво да разпознава пропагандата и да се отдръпва от нея.
Да бъдем бдителни и информирани, включително чрез писаното слово, е единственият начин да развием подобно сетиво. Дъщерята на писателя Димитър Димов всяка седмица ни поднася публицистичните си текстове и в момента работи върху повествование за първата година от живота на Исус Христос. И тъй като на 24 май честваме делото на светите равноапостоли Кирил и Методий, какъв по-подходящ ден да се обърнем с молитва към двамата светци?
Да продължават да пазят България, да продължават да ни вдъхват сили, увереност в себе си, издръжливост и чистота!
