Чуйте звуковия файл и се потопете в мистерията на макамите, ако все още не сте го направили
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Георги Димитров – Чубри от инстанбулската група „МешкХане“ e нашият пътеводител в мистерията на макамите. Поводът е, че ветровете на съдбата насочиха неговата група в посока Първо студио на БНР на 25 май 2016 г., сряда, 19.30 ч. Концертът им от е част от поредицата „Етнофреш” на Радио Бинар, БНР.
Ще научим за кануна – интересния южноевропейски и близкоизточен инструмент, на който гостът свири, както и какви са разликите между западноевропейската и източната музика.
Инстанбул, като един от най-мултикултурните градове в света, през 2014 г. е мястото, където трима чужденци (каквото и да значи това в света на музиката!?) създават трио „МешкХане“. Обединява ги любовта към музиката на Ориента. Резултатът е леещ се звук в различни настроения на „границата“ между разнообразието от популярни фолклорни ритми, стриктността на османската класическа система, мистериите на макамите и пъстрия танцувален дух на циганската музика.
Заедно с „Мешкхане“ в България ще пристигне и гръцката певица Василики Папагеоргиу - родена в Атина, но с корени от град Смирна и остров Лесбос; завършва биология, но се посвещава на музиката и песента. Изследва устната традиция на фолклорно пеене най-вече по време на традиционните селски музикални фестивали. Развива чувствителност към музикалната традиция на Мала Азия, Егея и Средиземно море с репертоар от гръцки, испански и италиански песни в партньорство с различни музиканти. През 1993 г. посещава за първи път Истанбул и оттогава живее в него!
От 1994 г. Василики пее с акомпанимента на три инструмента – ней, кеменче и чело. Тяхната близост с човешкия глас е сърцевината на мистичната музика на Турция. Подобна комбинация обогатява нейния глас с уникално съдържание и обертонова звучност. През годините съвместно с най-разнообразни групи Василики Папагеоргиу издава многобройни албуми. Един от най-популярните, прекрасно отразяващ дълбокото родство между турската и гръцката култура е „Елинотуркика“ (2010) - любими песни от двете страни.
