От средата на 14 век в Западна Европа по-заможните граждани украсявали стените в домовете си с килими, тъкани в Анадола, Армения, Персия и Египет. До днес са запазени само няколко килима от 15 век, макар че още тогава те се смятали за произведения на изкуството и се продавали скъпо на европейските пазари, а художниците ги рисували под краката на своите богати модели, като знак на престиж.
Между тях имало и килими със стилизирани изображения на дракон и феникс, символ на семейната хармония. Можем да открием и осемлъчният възел, изобразяващ осемте световни посоки и носещ, според иранските народи, закрила от цялата вселена. Тук са и вълците – за предпазване на стадата; и женската фигурка с ръце на кръста – пожелание за плодородие; и характерната тъмно-синя звезда на червен фон.
Според изработката си, килимите са гладки и пухкави. Разликата е, че между нишките на пухкавите килими със симетрични възли се връзват парченца от същата прежда в различни цветове. Така се образуват и шарките, и „пуха”.
Още за майсторите-килимари, за еврейските калиграфи и илюстратори от 15 век, както и за невероятните фрески на Доменико Гирландайо във Флоренция, ще научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.