Режисьорът нарече пиесата плашещо актуална 40 години след написването й и блестящ трагикомичен фарс на нашето ежедневие, в който всички ние участваме и в което понякога разбираме колко сме потънали:
През 80-те той толкова адекватно говори за днешния ден – за опита да съществуваме в глобален свят, в който технологиите ни затрупват, а ние си мислим, че това е добрият начин на живот.
Мислим си, че сме в центъра на Вселената, но когато се срутят мостовете и всичко това се окаже доста илюзорно, усещането е доста кризисно. Американците са известни с това, че дават много пари за психоаналитици, а ние пък се справяме с кризите си чрез други зависимости.
Разбира се, положителното в това е, че е поднесено със самоирония. Няма нищо толкова страшно, ако ние разбираме къде сме и кои сме. Героите на Нийл Саймън успяват да се погледнат отстрани.
Участваме в глобална агресивна обществена среда, в която човек се опитва да намери изход и като че е все по-трудно, сподели още Бойко Илиев и допълни:
Посланието на автора и нашето е много категорично – в крайна сметка има непреходни човешки ценности, и когато човек изпадне в криза, единственото спасение е да се обърне към човека до себе си, да открие, че той все още го обича, нещо, което често не забелязваме.
Палитрата на героите е много голяма, както и нашият живот, каза в заключение режисьорът.
Ролите са поверени на Емануела Шкодрева и Георги Кадурин.
