Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Над 330 милиона индийци се борят с незапомнена суша, която отново показва какви са непредсказуемите последици от глобалното затопляне. Недостигът на вода засегна най-бедните слоеве на обществото, а местните земеделци са изправени пред хуманитарна катастрофа, изострена от десетилетия на неадекватна държавна политика.
Метеоролозите в западните индийски райони отбелязват последователни температурни рекорди, където живакът достига 45 градуса през деня, а през нощта спада до едва 38. Подобни температури водят до бързо обезводняване, силна отпадналост, немощ и скоропостижна смърт, при липса на адекватно хидратиране. Няма официални данни за смъртността до сега в резултат на рекордните жеги, но по последни данни жертвите са стотици.
Въпреки наличието на величествени реки като Инд и Ганг, водният баланс на Индия зависи от сезонните мусони, които през последните няколко години не носят очакваните количества дъждове. Миналата година валежите бяха с близо 50% по-малко от очакваните. Тазгодишните рекордните температури и съпровождащата ги суша водят до драстично изчерпване на водните ресурси и необратимо понижаване на подпочвените води. В страна, в която над 60% от населението се прехранва от земеделие, подобна суша има катастрофални последици. В някои райони, всяко семейство получава дажба от едва 50 литра за цялата седмица. Децата в селските райони са най-често изпращани да търсят вода, което може да означава вървене часове в адската жега.
Докато сушата е климатичен феномен, десетилетия на неефективна държавна политика обрича милиони хора на произвола на съдбата. От една страна водната инфраструктура в страната има нужда от спешно подобряване, а повсеместното замърсяване допълнително ограничава наличните източници. Държавни субсидии за земеделски насаждения, които изискват интензивно напояване в сухи райони и неустойчиво извличане на подпочвени води допринасят за задълбочаване на кризата през последното десетилетие.
Властите се опитват да се справят с последиците от настоящата суша с ограничените ресурси на тяхно разположение. Повсеместно са въведени режими на водата, ограничена е употребата за индустриални и селскостопански нужди, училищата са затворени, а водни цистерни носещи милиони литри питейна вода кръстосват железопътните линии в посока на най-засегнатите райони.
Хроничният недостиг на вода, води до промяна на социалните норми в консервативното индийско общество. В някои райони, традиционното моногамно семейство се превръща в полигамно, защото една съпруга не е в състояние да осигурява нужното количество вода. В западния и сух щат Махаращтра жените успяват да преодолеят вековни табута и се включат активно в социалния живот извън дома, за да подпомогнат прехраната на своите семейства.
Въпреки усилията на индийското правителство, ключът към справянето с последиците от глобалното затопляне е в превантивните мерки. Мерки, които ще дойдат твърде късно за над 20 000 индийци, починали в следствие на горещите вълни през последните двадесет години.
