Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На 27 април 2016 г. се навършиха 150 години от рождението на Пенчо Славейков - един от големите модернизатори и европеизатори на българската литература, култура, изкуство. Човекът, завършил в Германия, непрестанно обвиняващ тукашните си колеги във „фасулковщина” и неразбиране на световните културни процеси, но в същото време непрестанно утвърждаващ духа на българското, написал знаменитата студия „Българската народна песен”, създал българския епос „Кървава песен”, е нееднозначна, противоречива и особена личност, доста различна от онова, което сме свикнали да срещаме на културната сцена от онова време, а и не само тогава. В това е може би големият въпрос около личността на Пенчо Славейков: защо неговите и на хората около него модернизаторски усилия не постигнаха докрай целите си, защо на българското общество винаги сякаш му се налага да започва цивилизационните си проекти все от начало, все от нулата? Стои пред нас питането: щеше ли да бъде така, ако Господарката Смърт не се беше намесила и Пенчо Славейков - вместо да склопи за сетен път очи на 10 юни 1912 г. в Брунате, да получи Нобеловата награда от Шведската академия и така да се превърне в първия балканец и вторият славянин, неин лауреат? Щеше ли тогава за патриарх на българската литература да бъде окичен Иван Вазов, нямаше ли самият факт на световно признание изведнъж да изведе Пенчо Славейков именно като най-важния и най-значим български творец? И съответно дали пък тогава точно модерназиционните тенденции в българското развитие във всякакъв план - социален, политически, икономически, културен, нямаше да вземат връх над стагнационните, задържащи и забавящи движението на страната и народа напред, към принципите и нормите на европейското общество? Всичко това са сложни въпроси, на които предаването „Премълчаната история” ще се опита да даде що-годе някакъв отговор с помощта на проф. Михаил Неделчев от Нов български университет, доц. д-р Пламен Антов от Българската академия на науките и Владимир Игнатов.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейбук
