Trysth e едно от най-интересните явления на българската ъндърграунд сцена. Веднъж преживяна на живо, тяхната монументална интерпретация на всичко, през което е преминала съвременната тежка музика, едва ли може да остави и най-претенциозния аудиофил безпристрастен. От дебютния албум на Trysth изминаха почти две години и напоследък бандата се завръща с все по-смели експерименти. През март Amek и Serpent Eve Records издадоха ремикс албум, в който със свои интерпретации на песни на групата се включват артисти от Белгия, Румъния и България. Сега Trysth готвят първия си акустичен концерт. И той е довечера, сряда, 27 април, от 21.00 ч. в Чешкия център. Поводът е премиерата на дебютния албум на приятелите на Trysth Leaver, a в концерта ще вземе участие и още един герой на родната ъндърграунд сцена – Илко Биров. Организатори на събитието са Amek Collective и радиофестивалът Alarma Punk Jazz на програма „Христо Ботев”... А за музиката като потребност и за постоянния флирт с границите на жанровете разказва Асен Сантев, китаристът на Tryth
Trysth започва като блек метъл банда, къде изоставихте този звук през годините и защо?
В началото, когато започнахме групата с Георги, музиката, която тогава слушахме беше главно олд скул блек метъл - Darkthrone, Aura Noir и т.н. Постепенно започнахме да обръщаме внимание и на по-различните като темпо и послание метъл подстилове. Повратната точка дойде, когато на една репетиция Жоро почна да разправя за една страхотна група, която е открил и е почнал да слуша през цялото време - Isis. След това магията им завладя и мен. Последва постепенна промяна на стила и концепцията на бандата.
Миналата година почти не ви видяхме на сцена, какъв е резултатът от тази пауза?
През 2014, когато издадохме дебютния си албум, имахме много концерти и нямахме време и възможност да работим по нов материал. Решихме миналата година да намалим концертите до минимум (два в България и един в съседен Букурещ) и да се концентрираме върху писането на нови песни. Към сегашния момент имаме около 30 минути нов материал, който ще бъде част от бъдещия ни втори албум.
Преди месец излезе ремикс албумът Soulchambers Reworked, базиран на дебюта ви. Какво научихте за музиката си от този проект?
Най-вече научихме, че всъщност от музиката ни се вълнуват някакви хора. Нашата цел винаги е била да правим музика за собствено удоволствие и от лична потребност. Оттам нататък, ако се хареса и на външни хора, това е чудесно. Soulchambers Reworked ни показа, че освен шепата хора, които ходят по концертите ни в София, има и страхотни артисти, както локални, така и международни, които с удоволствие се потапят в музиката ни, за да представят собствената си гледна точка за нея чрез тези лични интерпретации.
Имате ли представа как тези ремикси са възприемани от хората, които по принцип следят и харесват музиката ви?
До момента отзивите са страхотни. Има няколко много позитивни чуждестранни ревюта, както и няколко в родните медии. От лични разговори с приятели и познати оставам със същото впечатление. Според мен Soulchambers Reworked освен с перфектно подбраните артисти, блести и с разнообразието си. Всеки, който има афинитет към по-алтернативните жанрове може да намери поне една песен, която да му допадне.
Малко след излизането на ремикс албума обявихте акустичен лайв, нещо което не сте правили досега и поради спецификата на музиката, която свирите, е доста трудна задача. Какъв материал на бандата готвите и как планирате да го представите?
Да, акустичната интерпретация на нашата музика е нещо, с което се сблъскваме за пръв път. Трудно е да се прецени дали физически и психически сме напълно готови за такава стъпка, но е нещо, което не можем да подминем. За момента идеята е да представим кратък сет от няколко парчета, които ще бъдат с леко изменен аранжимент. В момента работим по песните, които ще изсвирим и честно казано, крайният резултат ще е изненада дори и за нас.
Явор и ти свирите в Dimholt и Upyr, групи с по петима музиканти, докато Trysth е трио от самото начало, има ли място в групата за още пластове креативност под формата на друг музикант?
Да, разбира се, че има. Колкото и да се стараем да обогатяваме музиката си, сме естествено ограничени, особено когато става дума за живо изпълнение. До момента не сме експериментирали с предварително подготвени елементи, които да пускаме на живо с цел допълнително напластяване. Предпочитаме да се доверяваме на живи музиканти. Нещо, което обмисляме от много време обаче, е колаборация с друг артист, който да допринася със специални ефекти, саунд дизайн и т.н. Водим разговори с няколко изключително интересни музиканти и всичко е въпрос на организация, и нагаждане. Искрено се надяваме да се случи в рамките на една-две години, тъй като ще е както предизвикателство към нас, така и нещо изключително интересно като резултат.
Според мен най-голямата сила на Trysth e на живо, кога ще ви видим на турне?
Имаме един пъклен приятел, който от много време ни кара да направим тази стъпка, но до момента така и не сме събрали смелост да поемем по този път. Работим по въпроса и все още е много рано да се каже нещо конкретно, но евентуално до края на годината можем да посетим няколко града из съседни страни.
Какво ви липсва на българската сцена?
Най-вече адекватна оценка – било на музикалната реалност, било на собствените си възможности. Има адски много кадърни музиканти, които са се забили в скучновати стереотипи и нямат волята да се опитат да направят нещо малко по-оригинално и интересно. От друга страна има и много артисти, които имат грешна представа за нещата – от това как да се свири до това как трябва да изглежда една група и какво е посланието на музиката й. Един от главните проблеми е липсата на стил. Не като музикален стил, а като цяло. Имаме много да гоним страни като Швеция, Белгия, а вече и съседна Румъния.
А има ли нещо от българската сцена, което не бихте заменили за нищо на света?
Самобитността (когато я има) и упоритостта на хората в нея.
До момента 2016 г. успя многократно да ви изкара от комфортната зона на обичайната идея за метъл банда, какво предстои?
Винаги сме се стремели да не сме обичайна метъл банда, явно за момента успяваме. До края на 2016 г. планираме да измислим още една или две композиции, с които да завършим музиката за новия си албум. Ако сме бързи (каквито обикновено не сме) ще започнем работа по него. Ще се постараем и да направим поне един концерт, по възможност с изцяло родни групи и артисти, а не като подгряване на по-голяма гостуваща група.
Съвсем скоро се завърнахте от Roadburn и, предполагам, успяхте да гледате почти всички банди от програмата на този фестивал, които са довели до появата на Trysth?
Посещението на фестивала Roadburn в Тилбург, Холадия, е една от сбъднатите ни мечти, тъй като това е най-доброто музикално събитие за музика, подобна на нашата. Разбира се, следващата цел на живота ни е да свирим там, но има време за всичко. Наистина тази година имаше размазващи банди, които са ни повлияли много като група, музика и цялостна концепция и нагласа – Neurosis, Cult of Luna, Amenra, Oranssi Pazuzu, Usnea, Converge, Jakob.
