Православната църква отбелязва днес църковния празник Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден. Празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим. Според евангелието, когато Спасителят Иисус Христос е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Според българската народна традиция Лазаровден, или "Лазарица", "Лазарова събота", е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. Лазарките слагат народни носии, момиченцата си слагат венчета и пеят лазарски песни. Влизали са по къщите и на тези, които пеели, дават яйца. Събират яйца в кошничките и след една седмица ги боядисват.
В Националния етнографски музей при Българската академия на науките от 11 часа ще бъде представен и отпразнуван обичаят Лазаруване. Входът е свободен, а посетителите ще могат да видят на видеостена пресъздаването на традициите за Лазаровден от различни краища на България.
В Троян Лазаровден ще бъде отбелязан с традиционното детско лазарско дефиле. Ще има и конкурс за рисунка "Лазарка". Ще се декорират и лазарски кошници.
В Ловеч, на две сцени в стария квартал "Вароша" и на централния площад, се организира традиционният пролетен празник Цветница, който събира хиляди жители и гости на града. Програма "Хоризонт" на Българското национално радио е медиен партньор на проявата. Празникът ще започне с концерта на децата от детските градини "Тебе пеем, лазаре". Вечерната празнична програма предвижда концерт на оркестър "Калофер" и аудио-визуалния спектакъл "Ловеч-звезден град".
На Лазаровден и Цветница в Ловеч се организира и традиционния занаятчийски събор. Майстори от региона ще демонстрират традиционни местни занаяти.
В търговищкия квартал "Въбел" момичетата от местната фолклорна група ще благославят и ще пеят лазарски песни. За спецификата на празника в региона разказва Диана Жекова, етнограф в Регионалния исторически музей в Търговище:
В нашия край, понеже имаме преселници от почти всички краища на България, разбира се, има и варианти на лазаруването. При преселниците от Кюстендилско лазарките ходят и по полята, да благославят и там. Интересен е обичаят при беломорците, където ролята на лазарката всъщност, главното обредно лице, е една кукла, която е направена от кросното на стан и облечена като кукла, носи се от малко момиче сираче. Също така в Поповско, при капанците също е по-различно и интересно. Там, едно от момичетата, се облича като мъж, с мъжка носия, с калпак, тя повежда буйно хоро , може би по тази причина се нарича и боенец. В Алваново, пък , различното е, че там лазаруват малки момиченца - от 8 до 12 години, може би това е един по-късен етап от развитието на обичая. И, когато вече празникът приключи, когато са обходени всички къщи, и когато са благословени всички хора момичетата се събират, разделят си всичко, което са получили и така очакват следващия ден, когато ще си изберат кумицата с обичая "кумичане". В Алваново комичането става на същия ден, т.е. на Лазаровден.
В търговищкия квартал "Въбел" момичетата от местната фолклорна група ще благославят и ще пеят лазарски песни. За спецификата на празника в региона разказва Диана Жекова, етнограф в Регионалния исторически музей в Търговище:
