Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Вече не населявах света/ и света не ме населява.“ Така завършва едно от стихотворенията на Данила Стоянова, писано в Париж през 1983 г. и публикувано в четвъртата част на новоизлязлата нейна книга „Спомен за сън“. Тази част е съставена от стихове от парижкия й период, когато тя е на лечение. Новата книга се различава от посмъртната й стихосбирка със същото заглавие, издадена през 1990 година от издателство „Христо Г. Данов“, тъкмо по тази четвърта част, съставена от майка й Антоанета Войникова. В текста си към книгата писателката Яна Букова пише: Изглежда сякаш стиховете й бързат напред и възрастта ги догонва. Книгата всъщност показва ясно зрелостта на тези стихове още тогава, когато Данила е съвсам малка. Желанието й да стане театрален режисьор не се осъществява, защото умира в Париж на 3 септември 1984 година. Само на 23. Днес стиховете на Данила Стоянова са познати на малцина. Дано тази прекрасно оформена от Яна Левиева книга стигне до повече млади четящи хора, за да се запознаят със светлината и мрака в нейната поезия.