Сутрин като се събудиш, първата ти работа е да си измиеш очите, същата сила ти трябва и за да рисуваш. Посягането към себе си – това е чистота! – казва художникът Кольо Карамфилов пред автора на филм, заснет малко преди да напусне нашия материален свят. От 2014 г. насам артистичният заряд и голямото въображение на Кольо Карамфилов продължават да ни вълнуват чрез загадъчните творби, които са хиляди. Оставял е чудния си почерк върху всичко – опаковъчна груба хартия, малка бяла салфетка, дъска от стар ученически чин, попил идеологията на времето. Творецът и сега е пред очите ни със своите размисли: За свободния дух почивен ден няма. Не харесвам дните, в които не се върши някаква работа. Аз съм „на щат“ на Господ, не на държавата!
Будният дух на Кольо Карамфилов най-много се е вълнувал от лицата на хората. Светли и тъмни набраздени образи – те присъстват в изложбата, подредена от близки негови приятели. Нарекли я с точната дума „Обично“.
Това са артефакти на неговата любов, другарство, приятелство, неща които той е създавал и подарявал на момента. Тук можем да видим различното лице на Кольо Карамфилов. В България съществуват хиляди негови рисунки и хиляди хора притежават неща за спомен от него. Нека тези, чиито рисунки не присъстват в настоящата изложба, да не се сърдят, защото тя не е последната. Като колекционер знам, че Кольо беше изключителен творец, от европейска величина – казва Петър Неделчев, който е сред притежателите на творби, представени в експозицията.
Изложбата е със заглавие „Обично“, защото всички неща Кольо е дарявал в изблик на нежност към хората. Усеща се неговото присъствие в залата, то е като полъх от птица, която е тук и търси контакт с нас – казва художникът Стефан Божков. Любов и усмивки от Кольо е настоящата изложба. Дори плакатът, който направих, е представително нещо за неговата личност. Тук е представен в най-интимния си, най-дълбок свят. В тази изложба се виждат другарската усмивка, празникът, чашата, разливането, разбъркването, мятането, чупенето, сълзата и смехът, всичко е събрано. Той си беше един вулкан, който не гаснеше, движението при него беше постоянно. Има много неща, които не са разбрани за Кольо Карамфилов, а едно от тях е, че той беше човек, който разпръскваше любов. Той е невероятен артист, работеше във всякакви области. Той добре пееше, като едновременно с това сам си акомпанираше на китара. Много близка му беше поезията, добре я познаваше и изпълняваше. Също беше невероятен сценограф, творец от голяма величина, с голям дух и артистична дарба. Изкуството му няма да залезе, всеки от нас носи в себе си част от Кольо. Аз лично имам много неща, подарени от него, а също и той има неща, направени за него от мен. Те няма да бъдат забравени, напротив, те винаги ще се показват на изложби. Дори вкъщи съм изложил негови творби, сигурен съм, че е така и в домовете на всички негови приятели. Кольо ни липсва много, той липсва и на целия творчески живот в страната ни, защото умееше да внася много енергия, много от своето сърце разпръскваше. Когато си в България, както аз гледам нещата, работите на творците от моето поколение са сложени на много ниско място. Повечето ни творби са в галерии в чужбина или в частни колекции, но не и в изложбените зали тук, където са създадени. Липсва цял период от творби на художници от последните години. След време ще сметнат, че по наше време в България нищо не се е рисувало, а това не е така.
Снимки от изложбата: Гергана Манчева
