Има едно голямо разбиране, общо взето, на ниво министър на вътрешните работи, министър на отбраната, че това е нещо, което трябва да се реши. Тоест политически има решение и хората са решени да създадат тази стратегия, да я приемат. След това вече е реализирането. Както знаем, ние в България обикновено сме много добри в приемането на някои неща, но реализацията куца. И тук е въпросът дали ще може да се реализира в пълния ѝ обем.
От гледна точка на световните организации, с които са се срещали българските министри и експерти по киберсигурност, смятам, че България ще получи абсолютно адекватна помощ в каквато и да е област на киберсигурността, стига да го поиска. Това, между другото, е нещо, което се вижда, включително и в случаи, които не стават много популярни по медиите.
Николай Недялков, бивш шеф на Информационно обслужване и председател на Асоциацията за информационна сигурност, също нарече документа "доста сериозен материал, добре структуриран и подреден, който вкарва основните принципи", но изрази и скептицизъм.
Тази стратегия дава шапката на това, което трябва да се случи. Тя не дава конкретика. За мен е важно да видим пътна карта към тази стратегия, тоест план, по който тя ще бъде реализирана във всяко едно направление. Наистина е добър материал, но ако няма план, не се осигури финансирането и ангажираността на съответните експерти, то това ще бъде поредната стратегия, която ще бъде добре написана, но няма да бъде изпълнена. Така че аз се надявам, след като на толкова високо ниво е издигната тази стратегия, да бъде предприета следващата стъпка по реализацията ѝ.
