Дни преди заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, свикан от президента по темата "Киберсигурност", се появява проект на стратегия. Там се посочва, че рисковите държави, както и различни недържавни и терористични групировки, развиват специализирани способности за водене на кибертероризъм, кибервойни чрез прилагане на целия набор от методи, въздействащи върху комуникационните, информационни системи за нарушаване на физическата, персонална и информационна и комуникационна сигурност.
Посочва се още, че умишлени и неумишлени действия могат да компрометират управлението на критичната инфраструктура в държавата, както и да се манипулират или източват данни и информация. Затова правителството смята да изгради система, която да гарантира сигурност в киберпространството при спазване на основните права и свободи на гражданите.
Народното събрание ще осигурява приемането на нормативните актове, свързани с киберсигурността. Ще осъществява парламентарен контрол по нейното състояние. Президентът в качеството му на върховен главнокомандващ ще получава цялостна информация за състоянието и развитието на националната система за киберсигурност и устойчивост. А при въвеждане на извънредно положение, военно положение или положение на война ще ръководи дейностите по осигуряване на киберустойчивост на държавното и военното управление.
Политиката по киберсигурност и развитието на киберустойчивост ще се определят от правителството. Планира се да се създаде Съвет за киберустойчивост към министъра на вътрешните работи, национален координатор. В национален ситуационен център ще се разположи и основният център за непрекъснат мониторинг на киберкартината в държавата и осигуряване на координирана реакция. Специални екипи ще разследват киберпрестъпления. Интернет-доставчиците ще имат задължение да извършват така наречената киберхигиена.
