2
Професор Румен Ценов коментира, че близо половината от българите в Института са физици и инженери на възраст между 30 до 35 г. и коментира, че руският ускорител няма да е точно копие на европейския или американския:
Тези ускорители се допълват един друг и изследват различни области от пространството на състоянията на веществото, което ние искаме да изучаваме. Това вещество е тъй наречената "кварк-гулонна плазма", или гореща ядрена материя, едно състояние на веществото, което ние вярваме, че се е съществувало около една микросекунда след настъпването на Големия взрив, който е породил Вселената и всичко, което наблюдаваме. Целта ни е да се приближим колкото се може повече до този миг на сътворение и да разберем какво се е случило там. Създаването на този ускорител ще ни придвижи до първата микросекунда. По-нататък още по-трудно става.
Друг български учен в Дубна - проф. Пламен Физиев уточни, че благодарение на изследвания и експерименти, знаем какво се е случило около 380 000 години след Големия взрив.
Това, което Космосът ни дава като изследователски материал, е просто недостижимо в земни условия.
