Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Вместо ценности - производствено звено!

Снимка: Съюз на българските композитори

Смисълът на живота се свежда до стопански показатели. Икономиката е основният лост, а вместо ценности в красотата, в творчеството на хората, те са заместени със стопански показатели и това рязко променя смисъла на живота.  Така проф. Пламен Джуров коментира промените в областта на културата, с акцент върху музикалните институти в страната, започнали с т. нар. културна реформа. 

Пламен Джуров каза, че неговите учители - композиторите Константин Илиев, Марин Големинов, както и композитори като Панчо Владигеров, са завършили в Европа, и завръщайки се в България, са работили за идеята, като звуково обкръжение, страната да се приобщи към Европа. За тях, за мен и за други музиканти, това беше смисълът на живота

Това, което говоря,  в пълна сила се отнася  за по-голямата част от инструменталистите и певците в България. Изведнъж в България, в т. нар. преход, те усещат, ако не, да не кажа враждебна, но една отчуждена среда, в която икономическата принуда е основен лост, а критериите се изместват вместо ценности в творчеството, в красотата, в смисъла, в приобщаването на хората се заместват от стопански показатели. Това рязко променя смисъла на живота. Става някакво производствено звено, което само и само трябва да събира пари от градове, които са със силно намалено население, от хора, които трудно свързват двата края, от възрастни хора, които едва се справят с пенсиите си.

 И при това положение, накратко казано, реформата се състои в това да се спестят едни пари, не ми е ясно спестените пари за какво са използвани, но някогашната Пловдивска филхармония, която сега е и оперен оркестър, и филхармония в момента е много претоварена, те правят толкова репетиции и спектакли на седмица, които, ако бяха в Германия, щяха да получават двойни на тези заплати, които получават. При това положение естествено може да разберете, и всеки може да го разбере, че хората са вътрешно депресирани, малко вече започват да се отчуждават, губят се, това, което е най-важно в музиката, да изразиш собствените си чувства с пълнота, с искреност, с вяра. Не знам дали ясно го обяснявам, но това са неща, които ги виждаме в момента, но какви ще бъдат последиците ми е трудно да си представя. 

Джуров открои още един проблем: Същевременно трябва да кажа, че при условията в България много от младите хора, които завършват музикално училище или висше моментално заминават за чужбина – някъде около 75 и 80 процента от завършващите заминават за чужбина и това прави доста безперспективно развитието на музикалното изкуство в България. Аз съм на тази възраст, на която помня при много ходения в чужбина с какъв респект се приемаха българските музиканти, как се ценяха, сега остават единици, които се радват на такова общуване със света. В крайна сметка представата за България в момента е по-скоро негативна, защото ние се представяме по-скоро чрез малцинствата, които са изключително изобретателни, да взимат социални помощи и да правят далавери по Западна Европа, културните институти се затвориха тук, в страната, реално станаха като общински институти и България губи една от силните си визитни картички – българската култура. Затова не може да не ми е жал и същевременно губим популярност и средства и сред нашите си хора, сред нашите сънародници. Така че моята картина е малко песимистична, но мисля, че е реална.

Диригентът коментира и централизирането на културния процес  в България. Все повече всичко се централизира в един град - София, а оголването, особено на гранични райони, се засилва. 

Аз самият съм много обезпокоен от това, че всички гранични области се изпразват не само от хора, те се изпразват от съдържание, лошото е, че изпразват и от перспектива. Имам предвид, да кажем, един прекрасен район като Родопите, представете си Смолян – те в момента поддържат един ентусиазъм от селски туризъм, някои от тях от зимни курорти, но това не може да бъде единственото лице на една нация. После погледнете надолу района под Благоевград – какво става със сръбската граница, северозападният район е вече съвсем ясен, горе Лудогорието е също доста рехаво като социален и културен живот. Необичайно е това да искаш такива икономически показатели, примерно един град Русе, който някога е бил 270 хиляди жители, в момента е около 100 хиляди, представяте ли си колко е променена картината в България. Явно това налага да се преразгледа и културната карта, но трябва да се прави много по-разумно и в никакъв случай това, което вие подчертахте, такава свръх централизация – не само всичко е затворено в София, ами самият начин на управление на културата е толкова централизиран както никога не е бил в историята на България. 

 Той каза още, че се надява на младите българи, които се обучават в Европа, да се завърнат в България,че те ще кажат, тази страна е прекрасна, тук има усмихнати хора и може  да се създава и изнася култура, за която другите страни да ни уважават, а не визитната ни картичка да бъде само от проявите на малцинствата в чужбина. 

Проф. Пламен Джуров  ще дирижира симфоничния  концерт на оркестъра на Пловдивската опера в петък, в Концертна зала, с който ще отбележи 50 години творческа дейност на композитора Александър Йосифов.  Ще прозвучи Симфония-концертанте за 2 клавирни дуа на композитора в изпълнение на солистите Дора и Анастас Славчеви, Зорница Петрова и Ромео Смилков.  Александър Йосифов е  български композитор, диригент и музикален педагог. Завършва  Националната музикална академия в София в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров, оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев и пиано при проф. Жени Ковачева. Автор на голямо по мащаби и стилово разнообразие творчество – повече от 1 500 опуса във всички музикални жанрове. Проф. Александър Йосифов е автор на 6 симфонии, 5 концерта за пиано и оркестър, 3 концерта за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, за кавал и оркестър, за флейта и оркестър

В програмата са включени още А. Дворжак – Славянски танц №1, Б. Сметана – из “Моето отечество” - симфонична картина "Вълтава" и Чайковски - Фантастична увертюра "Ромео и Жулиета". 

Пламен Джуров е диригент, композитор и общественик. Завършил е Българската държавна консерватория с три специалности: пиано - при проф. Мара Балсавома, композиция — при проф. Марин Големинов и дирижиране — при проф. Константин Илиев.    Диригент е на камерен ансамбъл „Софийски солисти“ от 1988 г. Заедно със „Солистите“ е издал над 20 компактдиска. Проф. Пл. Джуров гастролира в български и чужди оркестри, между които са Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие и Ленинградската филхармония. От 1988 г. работи непрекъснато със “Софийски солисти”. Заедно с ансамбъла е дирижирал стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея. Проф. Пламен Джуров е носител на поредица награди за композиция и дирижиране.Председател е  на Фондациите „Международен конкурс за млади оперни певци Борис Христов“ и Международен фестивал „Софийски музикални седмици“. От 2012 г. е почетен гражданин на София.

Поканата на проф. Джуров за концерта е, за да се избегне този непрекъснат шум около нас, в медии, в ресторанти, и да се радваме на музика, която създава красота и съдържание. 

Концертът е в Концертна зала от 19 ч. на 1-ви април. 

Цялото интервю с проф. Пламен Джуров е в звуковия файл. 




Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени