В приватизационния договор на „Булгартабак“ имаше 10-годишен срок, в който дружеството трябва да продължи производството на цигари и 5-годишен за изкупуването на български тютюн
Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ Трайчо Трайков – министър на икономиката през 2011 г., когато държавата успя да продаде „Булгартабак“.
В скоби ще кажа, че значението на "Булгартабак" по отношение на заетостта на тютюнопроизводителите доста често се надценява в България, тъй като тогава той изкупуваше , мисля сигурно все още е така, около 10-ина процента от общото производство. За самата приватизация тогава, зад купувача стоеше руската банка ВиТиБИ. Това е една от спецификите на сделки, когато активите придобиват или компании от финансови инвеститори , тъй като те по правило в 99% , ако не и в 100, купуват, за да продадат по-късно, след като увеличат стойността на компанията. Така че, по условията на приватизационната процедура тогава, това беше е напълно легитимно.
Трайков изрази съжаление, че за Булгартабак не са се намерили стратегически инвеститори, защото всички големи компании вече са били построили фабрики на Балканите. През 2004 г. и предишните опити за приватизация все още страната ни не е била член на ЕС и не е имало забрана за тютюнопушенето на обществени места, коментира той. През 2011 г. държавата вече се е била ангажирала с мерки за ограничаване на тютюнопушенето.
Изглеждаше малко шизофренично, от една страна, да правиш политика, която да ограничава бизнеса на тютюневите компании, а от друга – да се бориш за пазарен дял. Според мен приватизацията беше правилна стъпка. Следващият въпрос е за цената от 100 млн. евро. Ако я сравним с тази от 2004 г. – 200 млн. евро не е толкова различна, защото през 2011 от МИЕТ изтеглихме почти целия наличен кеш в дружеството и го разпределихме като дивидент, така че повечето от тези пари влязоха в държавния бюджет , за да не се получи така, че компанията на практика да бъде купена с парите, които се намират в нея, както се беше случвало при предишни приватизации. А и в ситуация, в която „Булгартабак“ нямаше този пазарен дял.
Но, щеше да е много добре,ако можеше да дойде стратегически инвеститор, който да използва "Булгартабак" и България като база за експанзия в пазари, подчертавам - легитимни пазари. От един финансов инвеститор можеше да се иска, и то беше поискано от Агенцията за приватизация, да спазва някакви социални условия.
Трайков е на мнение, че все още е добър вариант „Булгартабак“ да бъде продаден в цялост на голяма тютюнева компания, която иска да го използва за база да развие бизнеса си в Европа. Интерес биха имали страни от Далечния изток, коментира той. Държавата и Агенцията за приватизация имат възможност и в момента да проверят и контролират ставащото в дружеството.
