Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

С. Каникова: Експертите в САЩ видяха "дефицит на мерки за сигурност" в Европа след атентатите

Снимка: архив


Ръководно правило в контратероризма е, че заговор, достигнал фазата на осъщестяване, не може да бъде спрян,а това трябва да стане на много по-ранен етап. Eвън Перез от СиЕнЕн коментира:

Истината е, че една активна атака е почти невъзможно да бъде спряна. В Брюксел видяхме възможно най-меките цели: метро, летище- места, на които е много трудно да бъде спрян атентатор-самоубиец. Ако разчитаме на полицията да спре атака на летище или в метро, вече сме се провалили.

По тези причини контратерористичната подготовка се концентрира върху разпознаване и възпиране на терористични заговори в ранните им фази на планиране и подготовка. За да може подобно възпиране да е успешно, това предполага права на службите за сигурност: за набиране на информация, включително следене, подслушване, претърсване, обиск, изземване, разпити. Това оперативно ниво на контратерористичната дейност се подчинява на съответна законова рамка. Тук идва и главната трудност. Ако законите ограничават горните дейности, контратерористичните усилия ще са с ограничен обхват и ефект. Ако законите позволяват всякакви действия, това ще доведе до силно намаляване на гражданските права и свободи.

Европа е изправена пред точно такава дилема: свобода или сигурност. САЩ трябваще преминаха този праг през 2001 г. В резултат, между правомощията и начина на опериране на американските и европейските служби за сигурност съществуват много разлики. След двойния атентат в Брюксел много от американските анализатори бяха силно критични не само към белгийските, но изобщо към европейските служби за разузнаване и борба с тероризма. Отбелязват се техните ограничени правомощия, слабата им организираност и координираност, толерантното им, “по европейски”, третиране на откровени прояви на радикалния ислям, и дори на доказани терористи: 

Майкъл Вайс - главен редактор на“Дейли бийст”, заяви по CNN, че опитни дългогодишни оператори на ЦРУ са описали работата на европейските служби “използвайки изрази, които не може да се повторят публично”:

Има гоямо разочарование, че тези служби в Европа не вършат работа. Имаме феномен, траещ десетилетия, на инфилтриране на джихадистка идеология, салафитски проповедници открито проповядващи в джамиите в големи, космополитни европейски градове. В европейски затвор се радикализира главният организатор на парижките атаки, който иначе е умерен и добре образован мюсюлманин. След затвора попада на проповедник, който е ветеран-джихадист, и раздава по 3 500 евро на всеки потенциален кандидат да иде да се бие в Сирия. Такива неща стават в Европа от много време. Дали поради липса на координация и обмен на информация въпреки отворените шенгенски граници, европейските служби просто не вършат добра работа. Атаките станаха 4 дни след като беше арестуван човекът, който причини европейския 11 септември, и който през цялото време е живял през една улица от дома си. И това се случва в град, където са главните квартири на ЕС и НАТО. Фарсова ситуация.

Конгресменът Уил Хърд, от Комисията по вътрешна сигурност, бивш оперативен офицер на ЦРУ прекарал почти 10 години под прикритие в Близкия изток, също вижда “дефицит на мерки за сигурност в Европа”:

Има голяма разлика как европейците вземат мерки, и как го правим ние, разликата е като между деня и нощта. Европейците проверяваха един от всеки три документа за пътуване, споделяха информация само за потвърдени терористи, а не и за заподозрени в тероризъм. За да можем да работим заедно, техните стандарти трябва да се уеднаквят с нашите, това ще е единственият начин да осигурим безопасността навсякъде.

Вашингтон пост критикува цялостния подход на белгийските служби. Освен че апаратът за сигурност е малък и слаб, пише вестникът, той е спъван от “странни” (от американска гледна точка) правила. Два дни след парижките атаки полицията пропуснала възможност да арестува Салах Абдеслам, който се намирал в апартамент в Моленбеек. Поради законите, които забраняват влизане и претърсване между 9 вечерта и 5 сутринта ако няма доказателство за извършвано престъпление или пожар, на полицейските сили е било наредено да изчакат. През това време терористът се е измъкнал. В критичен дух се коментира и това, че Абдеслам не е бил подложен на разпит за предстоящи атаки след арестуването му на 18 март. 

Американският закон също ограничава правата на полицията да разбие вратата и да влезе без съдебно нареждане в дома ви, особено през нощта, но има оставена вратичка за обстоятелства, в които такова влизане се третира като “неотложно”. Със сигурност при подозрение за укрил се терорист американските служби няма да изчакват. Но с подобни плъзгави дефиниции в закона се може да се злоупотребява, границите между законно и незаконно се размиват, казват защитниците на гражданските права в САЩ.

След терористичните актове през 2001 г. в САЩ се изгради нов модел за сигурност. Създадено беше Министерство за вътрешна сигурност, с много големи правомощия в името на националната сигурност. Аминистрацията на Джордж Буш тайно одобри изтезания на задържани по подозрение в тероризъм. Създадена беше Администрацията по безопасност на транспорта и беше приет закон за авиацията и транспорта. Те са причината за различните неприятни, но задължителни летищни проверки и на ограниченията какво може да се внася в самолета. Промени се радикално и имиграционната политика. Няколко нови закона ограничиха силно издаването на американски визи и доведоха до вземане на пръстови отпечатъци и други биометрични данни при влизане в САЩ. Беше приет Патриотичният акт, който позволи масовo вътрешнo и външнo следене, чиито мащаби бяха разкрити едва от Едуард Сноудън. Законът е подлаган на безброй критики, но през 2011 г. действието му беше удължено от Барак Обама. През 2015 г., след огромни скандали, САЩ бяха принудени да приемат ограничаващ следенето Акт на свободата, изтъкна Каникова и допълни, че всеки от тези елементи може да влиза в конфликт с гарантираните от Конституцията права и свободи на гражданите, някои от тях дори в конфликт с международните норми, и всеки от тях е предизвиквал протести, граждански акции, съдебни процеси.

От 2001 г. до 2013 в САЩ са предотвратени, много преди да се превърнат в заплаха за гражданите, поне 53 терористични заговора на ислямски екстремисти. До 2015 г. са успели 8 терористични акта, но никой от тях не е осъществен от пряко обучени от Ал-Кайда или “Ислямска държава” терористи, каквито бяха случаите в Париж и Брюксел, поради което мащабите и степента на поражения са много по-малки.

Терористичната заплаха в Европа е много по-голяма от тази в САЩ, изтъкна главният кореспондент на CNN по въпроси на сигурността Питър Берген. Заплахата идва най-вече от завърнали се и пряко обучени от Ислямска държава чуждестранни бойци. Само 250 американци са заминали или са се опитали да отидат в Сирия. За Европа цифрата е 6 900, като около от 1 900 от тях са се завърнали, най-често в затворени и радикализирани мюсюлмански гета като Моленбеек. Мюсюлманските “паралелни общности”, каквито има в много европейски страни, и които съществуват изолирани от главната национална общност, сега се превръщат в “инкубатори за тероризъм”, писа “Вашингтон пост”.

Атентатите в Брюксел бяха наречени “европейски 11 септември”, датата, която промени Америка. Оттогава американците, макар и неохотно, свикнаха да живеят с повече мерки за сигурност - и с повече подозрителност. Но проблемът никога не е бил толкова голям, колкото този, пред който е изправена Европа. 


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна