Вторият урок е, че не трябва никога да преоценявате своите сили и възможности. Ето например, руският император Николай надценява възможностите на Русия, смятайки, че тогава Австрия и Прусия ще застанат автоматично на негова страна, а по сушата влиянието на Русия е сигурно. Това остава най-сериозният мит, по времето на император Николай Франция винаги е била възприемана като опасен противник в континентално значение.
Третият и важен момент, е че никога не трябва да бъдете предварително убедени какви последствия може да доведе едно или друго събитие. Франция е смятала, че след Кримската война е наказала Руската империя за поражението през 1812 година, а Англия е смятала, че допринася за отслабването на Русия, което обаче довежда до желанието на Русия да се ориентира на юг към Индия и само след 15 години индийските владения на Лондон се изправят пред голяма заплаха, дори в по-голяма степен от тази преди Кримската война.
След 160 години руско-западното противопоставяне е по силно от руско-турското, убеден е той:
Като правило, историята показва, че без вмешателството на трети страни Русия и Турция се договорят доста добре в историческите си отношения. Спомнете си периода Мустафа Кемал Ататюрк или пък на последните 15 години, когато Русия и Турция изградиха отношения, надхвърлящи всички позитивни прогнози, или пък се върнете към управлението на Николай Втори от 1829-1841 г. до Лондонската конвенция. Колкото и да е странно, Русия и Турция, без да има някой, който да се намеси в техните контакти, винаги намират бързо компромис. Да, понякога това става трудно, но все пак са се решавали проблемите, но когато между тях влиза някой трети, противопоставянето между Турция и Русия става по-сериозно
След Кримската война Русия губи влиянието си на Балканите, смятат историците. Алексей Фененко обаче е на мнение, че тя не е имала фактическо влияние на полуострова преди нея:
Ето, имаме случая с Гърция, която Русия подпомага, и виждате, че когато тя става независима държава, веднага се преориентира към Великобритания. Сърбия, Черна гора и България в този момент все още не са били независими страни. А що се касае до влиянието във Влахия и Молдавия, Русия не го загубва. Но тук се налага изводът, че не можеш да загубиш това, което нямаш фактически. Затова смятам, че Русия нищо специално не губи в тази област, а Гърция доста по-рано е била изгубена за Руската империя.
160 години след войната светът отново говори за Крим, защото полуостровът и днес представлява "контролния пакет от акции в Черно море", убеден е експертът.
Този, който владее Крим, той господства и над Черно море. Такова е географското положение на този полуостров, показващо ключовото му значение в Черноморския регион. Без Крим Русия би останала встрани и би била второстепенна сила в Средиземно море, а връщайки си Крим, тя става преобладаващ играч в Черно море и всъщност затова е естествено, че отново Крим е в центъра на всички разговори и действия.
Кажете ми поне едно поколение в Източна Европа през последните 300 години, което да не е познавало промяната на границите, заяви експертът в отговор на коментар, че анексирането на Крим е нарушение на международните принципи, свързани с ненакърнимостта на границите:
Ако възприемаме границите от 1991 година като някаква ценност, то тогава ще сте прав, но ако напротив, не ги смятаме за окончателни, то тогава нещата съвсем няма да са такива, заключи той.
Интервюто на Николай Кръстев с Алексей Фененко можете да чуете от звуковия файл.
