Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ политическият и военен коментатор Владимир Евсеев и допълни, че част от опозицията смята че може да въздейства чрез сила и така и да повлияе върху процесите в Сирия, а това означава че в момента няма условия за създаването на преходно правителство:
Причина за това е липсата на напредък на ситуацията на терен. Все още сме свидетели на боеве в отделни провинции и на напрежение. Това ме кара да си мисля, че насрочените за 13 април парламентарни избори няма да бъдат нищо друго освен демонстрация на сила. Именно все още продължаващите неясноти не дават основание за дългосрочни прогнози за бъдещето на Сирия, а и за преждевременни очаквания от преговорите в Женева.
Евсеев предполага, че ролята на Турция и Иран в Сирия ще отслабва „по обективни причини“:
Турция не може да вкара мащабни войскови подразделения в Сирия! Това, което може, е превземе или да постави под контрол някои град в близост до границата.Тя контролира част от участниците в мирния процес в Женева, което означава, че ще го съботира. Нека не пропускаме и ситуацията вътре, в самата Турция през последните седмици. Тази нестабилност, на която сме свидетели ще продължи да се отразява върху политическия климат в Сирия и Близкия изток.
Руското влияние в Близкия изток и Северна Африка се увеличава, но Русия няма намерение да развива отношения срещу някого, категоричен е Евсеев.
Трябва да е ясно, че Русия няма намерение да развива отношения срещу когото и да било. Отношенията на Москва с останалите държави не се градят на база проблемите, които те имат с други държави. Това е едно от нещата, по които Русия си прилича с Китай, с малката разлика обаче, че Пекин залага повече на икономическия подход, докато Москва акцентира на военно-политическият елемент.
Иран и Саудитска арабия трябва да свикнат, че Русия ще развива отношения с всички държави, независимо от това какви контакти имат те с тях, за това не виждам да има проблем в тази област. Трябва да е ясно, че Русия има собствена политика към държавите, които споменахте и тази политика се разминава с действията на Техеран и Рияд.
Русия иска да засили влиянието си в Близкия изток, но този процес все още не е приключил. Ако тя съумее да допринесе повече за решаването на сирийската криза тогава и авторитета й ще се повиши в Близкия и Среден изток. Нека е ясно едно - Москва не цели излишна конфронтация, а постигане на диалог.
