Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ Ирина Звягелская - експерт по въпросите на Близкия Изток в Руската академия на науките.
Когато преди шест месеца започнаха руските действия в Сирия, те имаха за цел да променят съотношението на силите. Днес смятам, че това действие е изпълнено. Свидетели сме и на възможността всички да седнат на масата на преговорите и да търсят мирно решаване на проблема.
Руското участие показа, че никоя от страните в конфликта не може да получи пълна победа, защото видяхме, че в някаква степен има почти изравнени потенциали във военната област. Важно е да уточним и това, че присъствието на руски военни в базите „Хмеймим“ и в Тартус засега остава.
Никой не е смятал че „Ислямска държава“ ще може да бъде унищожена напълно за толкова кратко време, коментира Звягелская в отговор на въпрос дали Русия е постигнала стратегическите си цели:
Наистина в случая ставаше дума за унищожаването на терористите, но никой не каза, че след това те повече няма да съществуват. В операцията имаше други цели - да се помогне да се освободи сирийската територия, да се осигури началото на преговорния процес, както и да се постигне по голяма координация с усилията на Русия и Съединените щати в тази борба. И това беше реализирано! С тези общи действия започнаха и първите стъпки за преодоляване на различията в отношенията между Москва и Вашингтон. Участието на Русия помогна за намирането на общ подход пред злото, пред което сме изправени и, от тази гледна точка, нещата бяха изпълнени.
Звягелская не се съгласи с анализаторите, които твърдят, че изтеглянето от Сирия напомня на съветското напускане на Афганистан от 1989 година:
Абсолютно не съм съгласна с такива сравнения, защото проведената сега операция няма нищо общо с тази на бившия Съветски съюз в Афганистан. Най-малкото, защото тогава бяха включени сухопътни армейски подразделения, а сега не. В Афганистан бяхме свидетели на много големи загуби и смятам, че тази голяма трагедия ускори на по-късен етап разпадането на Съветския съюз. С настоящата военна операция, Русия помогна да се стигне до намаляване на натрупаното напрежение между САЩ и Русия. Без това враждуващите страни в сирийския конфликт нямаше да седнат на масата на преговорите. Нямаше да има примирие, нито резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Затова смятам, че сега нещата в Сирия изглеждат доста различно.
Запитана дали Русия си връща политическото влияние в Близкия изток, Звягелская коментира:
Русия не е Съветският съюз и няма такива възможности, които имаше съюзът. Днес светът, в който живеем е съвсем различен. Нещата не могат да се сравняват, защото политиката на Съветския съюз в Близкия изток бе много идеологизирана,а такова нещо в действията на Русия сега не виждаме. Днес можем да говорим, че Русия е играч в Близкия изток и се възприема като такава заради важното й влияние върху процесите в региона. Сега има много голям политически интерес на страните от Близкия изток към Русия,а това води до желание за реализиране на общи икономически и търговскипроекти. Някои от тези страни смятат, че с използването на политическата тежест на Москва ще бъде подпомогната реализацията им от тук нататък.
Но Русия има и загуби и в този момент тук става дума за Турция. Появи се проблемът с Египет след свалянето на руския пътнически самолет над Синай в края на миналата година, което доведе до сериозни проблеми с туристическия отрасъл. С общи усилия Москва и Кайро могат да преодолеят този проблем, който е основно в сферата на сигурността. Нещата с Турция обаче са доста по-сложни, защото проблема се появи от амбициите на президента Ердоган. Интересите му се сблъскаха много сериозно с руските след свалянето на руския бомбардировач над северозападна Сирия. Турция не можа да предвиди реакцията на Русия по този въпрос, стигайки се до такова изостряне, от което нямаше никакъв смисъл. Свалянето на руския боен самолет беше неправилно, което се отрази много лошо на турско-руските отношения. Не знам как те ще се възстановят във времето, особено сега когато Турция се оказа на другата страна в процесите в Сирия. Връзките ѝ с терористични групировки, безпроблемното преминаване на турско-сирийската граница за снабдяване с оръжие на тези групировки и снабдяването с нелегално придобит петрол от Турция в Сирия поставя пред голямо изпитание като цяло хуманитарните конвои и помощи, от които има нужда пострадалото сирийско население.
