В святата за всички католици Година на милосърдието у нас пристига на 20 март държавният секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин, за да освети обновения храм на католиците от източен обред „Успение Богородично” в София и да обсъди на най-високо държавно и църковно равнище проблема с бежанците.
Кой е Пиетро Паролин, най-младият духовник (61 г.) на поста държавен секретар на Ватикана, втори по ранг след папа Франциск?
Той е завършил Папската църковна академия – т.нар. Ватиканска школа за дипломати, десет години е бил зам.-външен министър, нунций в Нигерия, Мексико, Колумбия, Венецуела по времето на Уго Чавес, първи установява контакти с Виетнам в защита на религиозната свобода, разказва Димитър Ганчев от българската секция на радио „Ватикана”. – Работил е в трудни ситуации и благодарение на него са направени редица важни стъпки във ватиканската дипломация. Но най-вече той първи контактува с Китай и благодарение на него през 2007 г. папа Бенедикт XVIпише първото си писмо до китайските католици, което остава един от основните документи в неговия понтификат. Кардинал Паролин е дипломат от кариерата, но преди всичко свещеник. Както самият той споделя, за него дипломацията е средство, за да може да бъде свещеник. Той се самоопределя като дипломат на Евангелието.
В София със света литургия кардинал Паролин ще освети храма „Успение Богородично” на католиците от източен обред – малка общност, която съществува повече от 160 г. и служи като мост между католическото и православното вероизповедание. Този жест може да бъде тълкуван в светлината на сближаването на католиците и православните предвид общите предизвикателства пред тях, смята журналистът от радио „Ватикана”.
По време на визитата си кардинал Пиетро Паролин ще бъде приет от президента Росен Плевнелиев, премиера Бойко Борисов и главния мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Хаджи. В програмата на госта е предвидена и среща с патриарха на Българската православна църква Неофит. Тази среща бе уговорена още през октомври м.г. при визитата на папския нунций монсиньор Анселмо Гуидо Пекорари в Патриаршеския дом.
Още тогава бяха определени теми – грижата за най-бедните, опазването на околната среда и най-вече бежанците, които най-вероятно ще намерят конкретизация с идването на кардинал Паролин, казва Димитър Ганчев. Преди да дойде у нас, той ще посети Македония и една от основните теми в мисията му, по неговите думи, ще бъдат именно бежанците, а това е много актуален и деликатен въпрос и за България. Затова смятам, че от срещата между патриарх Неофит и ватиканския държавен секретар можем да очакваме новини.
По въпроса за бежанците представителите на двете църкви ще изхождат от две различни позиции. Докато Българската православна църква призова страната ни да не приема повече мигранти, папата апелира правителствата и народите да се отворят за тях.
В декларацията, която подписаха папа Франциск и патриархът на Москва и цяла Русия Кирил по време на срещата си в Куба през февруари т.г., беше заявено, че двете църкви имат общохристиянско отношение към бежанците, припомня Димитър Ганчев и заключава, че темата е много обща за патриарх Неофит и кардинал Паролин. Още при срещата си с българския патриарх апостолическият нунций Пекорари каза, че папата споделя загрижеността за бежанците както православната църква, но и подчерта, че те трябва да спазват всички закони и обществения ред в страните, в които пристигат, без да се ползват с привилегии. Т.е. християните трябва по християнски да погледнат на въпроса с бежанците и това се вижда във всички епископски конференции в Европа. А на генералната аудиенция във Ватикана тази сряда папата отново отправи апел към държавните ръководители в Европа да отворят сърцата си и вратите на своите страни за емигрантите и за бежанците.
Време е един междудържавен въпрос да намери най-после своето решение, допълва Димитър Ганчев и припомня, че през м.г. се навършиха 25 години от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Ватикана, но основният договор между двете държави остава неподписан. Именно това е документът, с който Католическата църква у нас би трябвало да бъде призната като юридическо лице, за да може да установи присъствието си например в армията, болниците, затворите.
