Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Новата стихосбирка на Владимир Сабоурин „Работникът и смъртта“ е определена от Ани Илков като емблематична за новия възход на епико-баладичното писане, което най-точно може да „осъществи“ в поезията социалните теми от реалността. Друг поет – Кирил Василев намира у нея справедливост, но не само за отделния човек, а за цялото мироздание. А Бойко Пенчев смята поезията на Сабоурин за тъжно-игрива, чувайки „спотаени някакви далечни апокалиптични тръби“. Редовият читател на тази книга ще остане може би озадачен от нейния отказ от лиричност, от твърдата й тъкан, металния вкус на стаения гняв, може би ще се озадачи и от граничещото с ужас оставане „все на същото място“, от дългите поеми, в които се говори за политика, за миналото и тежкия му дъх... Но безспорно ще бъде завладян от мощта й. Къде е ключът към тази поезия, какво казва тя, къде са корените й, откъде черпи енергии – за това може би ще стане дума довечера на представянето на „Работникът и смъртта“ в литературен клуб „Перото“ в НДК. Преди това може да чуете какво мисли за собственото си писане, за света в него и отвъд него авторът Владимир Сабоурин.
