Днес и утре ще се проведе вторият рунд от пазарлъка на ЕС с Турция за овладяване на мигрантската криза. В предишен коментар си позволих да определя като изнудване поставените от Анкара три условия, а именно да се удвоят парите от три на шест милиарда евро, които ЕС да й даде, за да държи под контрол мигрантите; турските граждани да могат да пътуват в ЕС без визи; да се ускори процедурата по приемането на Турция в ЕС. Какво ще стане на втория рунд, предстои да видим.
Първото условие е изпълнимо, ЕС има пари, може да плати тези 6 милиарда евро откуп, които обаче най-вероятно ще са само едно начало. За премахване на визите също може да се намерят вратички, но за влизането на Турция в ЕС в сегашния й вид вече би било прекалено.
Анкара все по-често показва, че е много далече от принципите и моралните устои на европейската общност. Пример за това е и поведението на турските власти при трансграничното сътрудничество с България, страна-членка на ЕС. Тези дни българските медии за пореден път алармираха, че общините Бургас, Хасково и Свиленград няма да получат пари от ЕС по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция. Става въпрос за около 11 милиона евро. Причината е забраната за партньорство наложена на турските общини преди време от външното министерство в Анкара, тъй като паркът в Хасково е наречен „Арменци” в памет на арменския геноцид, а общините в Бургас и Свиленград са приели декларации, признаващи арменския геноцид в Османската империя.
Телевизионният канал bTV цитира кмета на турския град Одрин Реджеп Гюркан, който заявява в прав текст: „С Хасково работихме много добре, но вече имаме забрана от нашето външно министерство и тя е окончателна”. За да се оправят нещата, според Гюркан трябва да се последва примера на българския град Ямбол, където общината отмени декларацията си за признаване на арменския геноцид.
Има и други примери. Миналото лято турският град Бурса спря изпълнението на проекта за нискотарифни полети с побратимения български град Пловдив, след като общинският съвет прие декларация, с която признава арменския геноцид.
Да оставим настрана, че обявената от Турция „война” на „непослушните” български общини е недопустима намеса във вътрешните работи и сериозен дипломатически скандал. Провалът по вина на Анкара на проектите за трансгранично сътрудничество лишава трите български общини от средствата за подобряване на околната среда и намаляване на последствията от природни бедствия, които всяка зима и пролет нанасят значителни щети на техните територии.
А историята не може да се пренапише. В края на XIX и началото на XX век Османската империя извършва геноцид като избива над милион и половина арменци. Република Турция обаче, която наследява Османската империя, не ще и да чуе думата „геноцид”. Защо? Защото според международното право геноцидът е престъпление, което се преследва и наказва, включително и чрез репарации.
Десетки са държавите по света обаче, които официално са признали извършването на арменския геноцид в Османската империя. Това се споделя и от болшинството историци и изследователи. Франция и Канада отиват по-далече, като приемат закони, които инкриминират отричането на арменския геноцид.
В българския парламент няколко пъти бяха правени опити да се признае арменския геноцид. Но предложенията не се приемаха поради активната съпротива на депутатите от ДПС, партията на турското малцинство в България. Все пак през април миналата година Народното събрание призна „масовото изтребление” на арменци в Османската империя. Не събра достатъчно кураж, за да използва понятието „геноцид”. Но прекаленото угодничество винаги има обратен ефект, и за едната и за другата страна. Време е България да се еманципира и да започне да поставя условия като страна-членка на ЕС.
