Парламентът прие на първо четене предложенията на Реформаторския блок (РБ) и "Български демократичен център" (БДЦ) за промени в Закона за администрацията. Те предвиждат за висши длъжности в изпълнителната власт да се изисква минимум магистърска степен на образование.
Почти единодушно парламентът прие на първо четене изискването за притежаване на висше образование за лицата, които заемат определени висши държавни длъжности. Промяната ще действа по отношение на назначаваните лица като областни управители, техните заместници, заместник-министрите, председателите на държавни агенции. Според депутата от ГЕРБ Методи Андреев това изискване ще доведе до положителен резултат:
Тъй като в последните години ние видяхме едно нашествие на инсекти в различни нива на държавната администрация. То не бяха "калинки", то не бяха други видове насекоми. Изискването за образователен ценз е много важно.
Депутатът ще предложи дори и задължението за минимум тригодишен стаж по специалността, като това ще бъде крачка в борбата с незаконно купените дипломи за висше образование:
Защото не е нормално да учиш пет години и след това да нямаш нито година стаж по това, което си учил. Взел си една диплома, сложил си я в рамка и повече никога не си се докоснал до материята, която тази диплома доказва, че ти владееш.
Прието бе и предложениято на Светлин Танчев от БДЦ да се назначават на срочен трудов договор извън числеността на персонала и служители, които да отговарят за управлението и изпълнението на проекти и програми, финансирани от еврофондовете.
Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт заяви, че в момента наблюдаваме порочна практика на такива постове да се назначават пенсионери без ценз:
Огромна част от тези пенсионери са заети по граждански договори точно по реализация на европейски проекти. Много от тях не владеят нито езици, нито имат някаква квалификация. Просто защото са наши и ваши и трябва да се приберат едни пари.
