Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В сравнително кратката история на българската професионална музика легендарната фамилия „Владигерови“ заема особено място. Не само със своята продължителност във времето (над 100 години), не само с яркото присъствие на 3-те поколения Владигерови на музикалното поприще, в която и музикална област да работят представителите й. А най-вече с изключителната жизнена енергия на сътвореното; със светлината и оптимизма. И нещо много съществено: в европейската културна история традицията да се предава професията, „занаята“ от поколение на поколение е нещо, което се разбира от самосебе си. Синовете на Бах, напр., съвсем естествено са продължили „занаята“ на баща си. И, въпреки че са го намирали старомоден в известна степен, за тях е било дълг да продължат фамилната традиция. Здравата нишка, която свързва Владигерови, е не просто дългът, а почитта и любовта, взаимното зачитане, уважението към това, което другият прави, независимо от различията. В това първо предаване няма да говорим за хронология на живот и творчество. Ще говорим за типично владигеровското, за корените и зараждането – още от времето, когато майката, Елиза Пастернак-Владигерова е показала синовете си – Панчо и Любен, на европейски музикални светила. Ще слушаме разкази, изпълнени с колорит и обич, на Александър Владигеров за неговия баща. Ще чуем историята на създаването на рапсодия „Вардар“, която синът нарича „емблема на българската професионална музика“; изпълнения на двамата близнаци, рядко или почти неизпълнявани обработки на народни песни, създадени и изпълнени в носталгичните години в Германия, където Панчо и Любен са работили заедно с Макс Райнхард – единият като композитор, другият – като цигулар...
