Според него в образованието на децата до четвърти-пети клас трябва да присъства игрови елемент:
В тяхната богата емоционалност нашето героично минало, героичните елементи могат да бъдат вплетени за разиграване, а след това, когато мисленето стане по-рационално, децата могат да учат и по-сложни факти.
Проф. Игнатов изрази оптимизъм, че заминаващите в чужбина млади българи ще се завръщат:
Какво правят българите когато отидат в чужбина? Създават училища. Те са вече 205. Децата цяла седмица са ходили в местното училище, а след това отиват в българското, където работят учители без възнаграждение и може би там работят като чистачи или гледат възрастни хора.
Сергей Игнатов определи промените в закона за висшето образование като положителна стъпка за дисциплиниране на системата, но според него те няма да решат проблема, ако икономиката не поеме специалистите от приоритетните за държавата професионални направления, ако средата извън университетската ограда не ги поеме и не е привлекателна за тях като заплащане, условия за реализация и кариера.
Запитан за паралела, който прави между тяснонаучната си област - египтологията - и съвременната ситуация в България, проф. Игнатов обясни, че Египет е добър пример за просперитет чрез образование:
От края на четвъртото хилядолетие до неговия залез в края на първото хилядолетие, човек може да направи кариера и да стане дясна ръка на фараона, ако е образован. Там образованието разрушава обсолютно всички прегради. Затова Египет е просъществувал толкова дълго.
Цялото интервю със Сергей Игнатов чуйте в звуковия файл.
