Като че ли самият Борисов за пръв път от седмици и месеци насам премина към политическо настъпление. Защото вотът на недоверие колкото и да беше скучен все пак направи няколко неща, които бяхме позабравили за известно време. За пръв път от много време насам разломът беше опозиция-управляващи, а не вътре в управляващите, както бяхме свикнали. Второ - той все пак позиционира БСП и ДПС като опит за алтернатива на ГЕРБ, а обикновено когато ДПС е срещу тебе, при това в комплект с БСП, това е по-скоро политическа реклама. На този вот без много аргументи остана и Радан Кънев, който е всъщност и едно от най-притеснителните събития напоследък за Борисов, защото се явява враг в тила, а не враг по фронта. В рамките на този вот на недоверие г-н Кънев като че ли беше пакетиран с управляващите , а и нещо повече – беше принуден да гласува за свой потенциален дори конкурент какъвто е министър Петър Москов. Така че по-скоро с този вот управляващата формация укрепна, въпреки че и ДПС най-накрая изяви себе си като по-ярка опозиционна формация/.../ Като сложите към този вот и контраатаките на Борисов, получават се няколко седмици, в които Борисов като че ли се опитва да върне поизгубените баланси на своето управление.
От оставката на Христо Иванов и отстраняването на Лютви Местан, като че ли се свърши тази безметежна политическа реалност, която помним от 2015 г., заяви още Първан Симеонов:
През януари постоянно се говореше "избори, избори, та избори". Имаше един от двата медийно очертали се икономически лагера, които постоянно призоваха Борисов да ходи по избори. Другият голям медиен икономически лагер също започна около гласуването на г-жа Кунева да му говори да ходи на избори.
От тези два големи кръга, между които той винаги е балансирал, единият, който за кратко наричаме „Кой“, и другият, който е либерален, медиен, който обикновено мнозина наричат „Капитал“ , от тези два основни акционера в неговото управление Борисов след оставката на Христо Иванов и напускането на Радан Кънев като че ли остана на един крак. И затова той спешно се опита да навакса тези баланси.
Относно спирането на обществени поръчки, Симеонов коментира:
На мен ми прилича на контролирано отстъпление на онова, което за кратко наричаме модел „Кой“ - контролирано, а дори може би взаимоизгодно. Голяма част от случващото се по-скоро ще има търсен рекламен ефект, но в същото време ще срещне интуитивната подкрепа на не малка част от обществото.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
