В плосък съд се изсипва малко вода, смесена с животинска жлъчка, за да се повиши плътността на водата. После в течността се капват разноцветни бои и цветът им не се разпръсва във водата, а остава като плаващи островчета на повърхността. Очертанията на фигурите сменят посоката си, когато майсторът ги „среши“ с гребен – гладка дървена дъсчица, с набодени в нея игли…
Изкуството на рисуване върху вода, ебру, е много старо. Още през Х век в Китай използвали паста от ферментирало брашно или мед от рожкови, смесена с различни на цвят мастила. Върху пастата поставяли лист хартия и фигурите се отпечатвали върху нея. Така запазвали нарисуваното. В Япония пък, гадаели на „плаващо мастило“ – цветните фигури им напомняли за човешки и животински изображения. През XV век ебру достига до Тюркистан, по-късно до Иран и Турция.
Думата „ебру“ означава „облак“, а също и „водна повърхност“. На чудновати цветни облаци приличат причудливите фигури, които художниците оформят със своите четки, изработени от изсъхнал клон на розов храст, с връхчета от конски косми.
Изображенията се запазвали не само като отпечатък върху хартия, изработена от дървесна каша, но и върху плат и керамика. Първоначално създателите на ебру просто се стремели да наподобят жилките на мрамора, но по-късно произведенията им се превърнали в истински картини. Чрез тях те изразявали красотата и необятността на Вселената, нейното многообразие и променливост, а също и сложния ход на човешките мисли. Художниците не подписвали своите творби – те смятали, че просто са успели да уловят частица от невероятната природа.
Още за това древно изкуство можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.
