Фейсбук е пространство, в което безкрайно се раждам и умирам всеки ден. Минали са седем години от създаването на драматургията, свързана с „Фейсбук“. Сигурно много автори са посветили редове, диалози и монолози на социалната мрежа, но моите са абсолютно автентични – появиха се от реалността. През онзи период общувах с писателя Захари Карабашлиев, с един музикант, със себе си и с още някой. Срещите през пространството, един издаден разказ, много лична тъга родиха този драматургичен текст. Периодът бе твърде труден за мен – силно развита депресия, себеомраза и мощни лични трусове разпорваха тялото ми. И след седем години отново съм на кръстопът – абсолютно сама, с мъка заради смърт на родител, с неудовлетвореност от себе си заради пропиляните мечти, но там някъде във Фейсбук се случват все по-често луди, дивни, невероятни неща. Моята фейсбук страница е платформа, чрез която си играя и пренареждам всеки ден своето лице, чувствата си, любовта си, любопитството си. В мрежата открих хора, с които работим заедно, човек, с когото мога да превърна нощите си в дни между съня и възторга... и така непосилно да проумея, че благодарение на Фейсбук нещата биха били различни – стига да знаеш кой си и какво търсиш в живота. Фейсбук често е коварен, егоцентричен като множеството селфита, прелитащи в мрежата, но винаги имам опция – да изляза и никога да не бъда част от всеобщата лудост „ФЕЙСБУК“. Време е вместо „лице книга“ да напишем истинската книга на собствения си живот!
Елица Матеева
Участват артистите: Марияна Миланова, Николай Луканов, Ивайло Гандев и Елица Матеева.
Постановка: Елица Матеева.