Чуйте жуженето на стършелите Георги Кацаров и Вичо Балабанов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Гнездото на стършелите” – съвместна продукция на вестник „Стършел” и редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио. Едно от събитията през изминалата седмица е отново блокада по българо-гръцката граница. Както знаете ние имаме нестандартен поглед върху подобни събития и днес няма да правим изключение. Ще ви разкажем за Владо Волана. Прякорът му не е случаен. Вече двадесет и пет години върти геврека и е пропътувал много земи. Срещал се е с какви ли не опасности, но най-страшно е ако вбеси митничар и той реши да „свали” цялата стока за гранична проверка. Е, така си мислеше докато не пристигна на граничен пункт „Кулата”. Още не е слязъл от камиона и какво да види. Негови колеги блъскат и подритват друг шофьор. Пита ги защо, а те му посочват кабината на провинилия се. В нея имало дежурният календар с гола мадама, но за зла участ тази в неговата кабина била с бившата Мис Гърция. На втория ден вижда, че и митничарите са братя по съдба. Един от тях е останал вече четвърти ден без доходи и изпада в абстиненция. Колегите ТИРаджии му се притичват на помощ. Дават му стек цигари и банкнота от десет евро. След като виждат, че се успокоява му вкарват десет кубика акцизен алкохол венозно. Но това положение не може да трае вечно. Все някога границата трябва да бъде отворена. Гръцките земеделци пържат картофи и месо на граничната бразда, а българските шофьори са с привършили провизии. Смел колега решава да жертва и последния си залък в името на общото благо. От кутията с домашно приготвена храна вади две кебапчета и се промъква зад бариерата. Подхвърля ги хладнокръвно на протестърите и се оттегля. Трима от тях се гътват. Сега е ред на българите да се радват, само колегата-смелчага е унил. Питат го защо така, а той отговаря, че тези кебапчета са му били приготвени и дадени от тъщата. Подозирал е че има нещо нередно и се оказва прав. Явно са били от конско месо. Въпреки тази малка победа всичко изглежда постарому. Владо е гладен. Не е ял нищо от няколко дена, а миризмата от гръцките скари само дразни стомаха му. Обикновено кара през границата плодове и зеленчуци, но на този курс изтегли късата клечка. Камионът му е пълен с дамска конфекция. В един от дните Владо се разхожда покрай своята стоянка и ненадейно вижда връзка магданоз и гръцки оранжериен домат. И докато се пита как ли са попаднали тук, ги изпапва. Но вечерта и той изяжда пердаха. Само неговият стомах не къркори и пази тишина, което веднага е доловено от ушите на останалите шофьори. Глад и студ карат един от шофьорите да се запъти към близкото полицейско управление и да предприеме безпрецедентна стъпка - да се предаде. Признава си, че е контрабандист. На редки папагали. Полицаите му обещават да лежи на топло ако ги отведе веднага до неговото возило. Там наистина намират пернати пътници, а в знак на недоволство от некомфортния превоз, един от папагалите изпява, че в камиона има тайник с нелегални цигари. Колегата на Владо е тикнат веднага в кафеза. Една сутрин Владо се събужда от грохот. Чуват се двигателите на самолети. Дали не идват да ги спасят? Не, това са руски самолети с „хуманитарна” помощ за Сирия. След четири дена няколко хиляди бежанци щурмуват граничния пункт и от гръцката блокада остават: половин рало, чистачка на стъклото на трактор, и сеялка. „Свободата е сладко нещо!” - въздъхва Владо.
