Къде се намира Музеят на българката? Защо там част от колекцията буквално „виси“ във въздуха? – Една феерия от багри и форми е застинала над главите на посетителите, сякаш се е откъснала от земното притегляне, готова да ни залюлее в света на преданията и вълшебствата. Чуйте отговора на Тошо Спиридонов, директор на музея.
И още: какво ние виждаме в музейните зали? А с какви очи ги съзерцават ерудити, като Ришард Капушчински? Той е роден на 4 март. Обявен е за най-изтъкнатия полски журналист на XX век. За отношението му към България разказва проф. д-р Минка Златева. Тя е рецензент на най-новото издание на български език, в което записки, репортажи и документални портрети са отражение на неговите пътувания по света.
Какви посоки у нас и по света харесват родените на 4 март? Има пътешественици, които с дни могат да разказват впечатления, да показват снимки, документиращи по часове и минути пребиваването им на всяко място. Има и друг тип хора. Те не колекционират гледки, не се ядосват, ако не „регистрират” стриктно и непременно тази или онази забележителност, крепост, сграда, статуя, площад. Дори може да се случи няколко пъти да попаднат в една и съща географска точка. И пак да не си спомнят за това!... Освен, ако не са почувствали нещо много особено, типично и характерно, „оцветено” с багрите на неповторима емоция или атмосфера.
От коя категория пътешественици е Теодосий Спасов? Къде го е отвеждал житейският късмет на музикант? Казват, че това е сред професиите, за които винаги трябва да имаш готов багаж за път . Едно радио-пътуване има привилегията за секунди да „пренася” слушателя през времето и пространството. Днес ще се „потопим” сред милувките на добруджанските жита, песенните хълмове на Лудогорието, уханието на чилийско дърво. Ще изкачваме и височините на Непал. Докато следваме разказа на Теодосий Спасов, неусетно ще се „уловим” и докъде самите ние сме готови да се борим с препятствия. Колко са запасите ни от дух и кураж? Не само по тази, по всяка житейска пътека.
