Италия казва днес „сбогом” на един от своите най-големи интелектуалци от век насам - Умберто Еко. Весел по характер, той превърна културата в бестселър и обичаше нейния всеобхватен смисъл. Дори културата на обикновените слоеве на обществото, за която казваше, че за да бъде разбрана, трябва да се обича.
Философ, баща на интерпретационната семиотика, писател, университетски преподавател, журналист, обожател на курсива, любител на античните книги, полиглот, ерудиран до съвършенство, Умберто Еко представяше Италия във всички краища на света със своя уникален стил - да не се държи надменно и снобски.
Малцина знаят, че романът му „Името на розата” е ползван като учебник от военната академия в Уест Пойнт заради структурните му форми на литературна семиотика. Умберто Еко призна наскоро в интервю, че повод за написването на романа му дали терористичните времена на „Червените бригади” в Италия, а действията на героя от романа - Уилям от Баскервил, са горчив химн срещу нетолерантността, омразата и невежеството. Затова Умберто Еко обясняваше на внуците си значението на разнообразните културни ценности от книгите до детските игри като културно занимание.
