Искане за оповестяване на доклада "Аликс партнерс" за Корпоративна търговска банка е отправено от финансовия министър Владислав Горанов. Според него, въпреки че разкриването на доклада може да навреди на процеса по събиране на вземанията на банката, надделява общественият интерес за огласяване на заключенията в доклада. За разсекретяването на доклада на компанията настояваха група депутати, но преди време искането им бе отхвърлено от Горанов.
За оповестяването му се обявиха и депутатите Мартин Димитров и Петър Славов. От отчетите на синдиците на КТБ е ясно, че в доклада има предложения за конкретни действия, но не и какви са те или до какви заключения са стигнали експертите.
Компанията за разследване на банкови фалити бе наета през юни миналата година.
Първоначално финансовият министър отказа да поиска оповестяване на доклада за КТБ именно с аргумента, че ще увреди събирането на вземанията. Сега обаче Горанов рязко сменя позицията си. Пред "Хоризонт" Методи Андреев, който е един от депутатите, настояващи за разкриване на информацията от доклада, заяви:
Изненадан съм, защото на четвърти февруари беше първото заседание пред Софийския административен съд, в което ние искахме да получим тази информация по Закона за достъп до обществена информация. Всъщност делото започна. Най-вероятно самият министър е разбрал, че ние сме прави в своето искане и той се присъединява към нашето мнение.
По-рано професор Емилия Миланова обяви, че разкриването на случилото се в КТБ може да стане и без външен консултант:
Много се възмущавам за "Аликс партнерс". Защо трябваше да се наема тази компания? Какво трябва тя допълнително да ни каже и ако е вярно, че са и платили 22 милиона долара, това според мен е престъпление спрямо вложителите и кредиторите.
Според Миланова множеството вложители не са виновни за случилото се в банката:
Когато една банка има лиценз и тя бива наблюдавана от Централната банка, какъв е проблемът ти да направиш вложение в тази банка или пък да получиш кредит от тази банка. Защо ти да си виновен, че си го направил?
Въпреки това Сметната палата и НАП имат право да проверят съответствието на притежаваните суми в КТБ и имотните декларации.
