Не вярвам, че може сирийските кюрди да се съединят с иракските кюрди в независима държава. Кюрдите са 10% от населението на Сирия. Те могат да настояват само за автономия там, но не и за нещо повече.
Това каза политологът - познавач на процесите в Близкия изток и военен експерт Владимир Евсеев в интервю за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“:
Има много сериозно вътрешно разделение между кюрдите. В Сирия те не са разположени компактно в един район, а в три анклава. Затова създаването на сирийски Кюрдистан е невъзможно. Единственото място, където кюрдите живеят компактно на едно място, е в Ирак, които сега контролира Киркук, но никога в исторически план не е бил негов. Де юре, иракският Кюрдистан може да стане независим, но възниква въпросът какво ще стане с Турция, защото там живее голямо множество кюрдско население могат при негативно развитие на процесите могат да потърсят автономия, която да се доближи до границата на независимост. Това развитие на процесите може да се случи при задълбочаване на проблемите, които наблюдаваме в тази част на Турция - социално-икономическите условия се задълбочават, властите в Анкара не могат да въведат ред, от другата страна на границата със Сирия виждаме натиска които се оказва върху радикалите и ислямистите в провинция Идлиб. При тази комбинация от негативни фактори около Турция в районите където живеят кюрди в съседство с нея, процесите могат да се задълбочат в негативно посока.Наблюдаваме много добри отношения между режима на турския президент Реджеп Ердоган с Барзани в иракски Кюрдистан, но никой не знае как ще развият тези отношения, защото там има една един район в които е много силно иранското влияниеи той може да се отдели от останалата част на иракски Кюрдистан.
Евсеев не вярва, че във времето кюрдите от Сирия и техните събратя от северен Ирак да създадат една кюрдска държава в Близкия изток:
Това географски не можа да стане толкова лесно. Може да се стигне до някаква степен на вътрешна автономия, за което междувпрочем говорят и сирийските кюрди. В крайна сметка тя не може да бъде предвидена.Тя е част от сделката с Турция. Русия може да задържи сирийските кюрди към идеята за автономия вътре в Сирия,ако има определени договорености с Турция. Ако не се стигне до подобно нещо, то възниква другият въпрос и той е свързан с несъгласието на Иран за даването на автономен статут на сирийските кюрди. Затова, изхождайки от тези фактори е добре Русия да не работи за даването на широка автономия на сирийските кюрди. За това може да се използва турския опит и на сирийските кюрди да им се позволи да имат своя партия в регионите, където живеят в северната част на страната. Ако политическата ситуация в Сирия се промени в следвоенния период и тя се трансформира от президентско-парламентарна в парламентарно – президентска, тогава сирийските кюрди ще могат да влияят при избора на премиера и правителството и да имат тежест в политическия живот. Този вариант на развитие е напълно реално да се случи.
Кюрдите са 10% от 23-милионното население на Сирия. Те могат да настояват само за автономия, но не и за нещо повече. Въпросът е колко са готови властите в Дамаск да им я осигурят. Русия сега може да влияе върху този процес на предоставянето на автономия на сирийските кюрди, но тя ще води преговори с Турция и ще търси собствената си изгода от това. Елемент от тази сделка между Москва и Анкара е да бъде затворена изцяло сирийско-турската граница, защото това ще донесе прелом на терена на полесражението, в замяна на който сирийските кюрди няма да получат широка автономия. Но тук излиза и проблема с Иран, които също не иска широка автономия. И става така, че отчитайки позицията на Турция, Русия всъщност отчита позицията на Иран, но мотивът ѝ е да постигне към този момент затварянето на границата между Сирия и Турция. Друг е, разбира се, въпросът доколко са готови турците да решат въпроса със затварянето на границата. Всичко ще зависи от това какво ще случи на полесражението. Ако сирийската национална армия напредне , не е изключвам турците да бъдат повече готови за постигането на компромис.
