Чуйте жуженето на стършелите Сергей Трайков и Вичо Балабанов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Гнездото на Стършелите”, съвместна рубрика на програма „Христо Ботев” на БНР и вестник „Стършел”. По доста показатели за качеството на живота България е на опашката в сравнение с останалите нормални държави. По един обаче страната ни е категорично в челото. Ние сме на първо място по броя на инвалидите. За това постижение трябва да поздравим специалистите от ТЕЛК. Най-голямата заслуга е тяхна, защото сме шампиони по инвалидност само според документите, които те издават. За голямо съжаление обаче, вместо да бъдат наградени, завистчии от Националния осигурителен институт им правят ревизии. Те са проверили 134 експертизи за нетрудоспособност, издадени през последните две години. И са установили, че 105 от тях са неоснователни. Едва според 25 експертизи хората наистина са били нетрудоспособни. Останалите „пациенти” са мошеници, които подкупват лекарите, за да получават инвалидна пенсия. Затова от НОИ постановиха, че лекарите, издали фалшивите документи, трябва да върнат 92 445 лева. Като разбраха, че за отменени техни решения трябва да се бръкнат в джоба, в знак на протест 15 медици от ТЕЛК – Пловдив подадоха оставка. Те бяха подкрепени и от ръководството на Българския лекарски съюз. Мотивът им е повече от смехотворен: нямало доказателства, че умишлено са ощетили бюджета. Значи те са взимали подкупи неумишлено? Първосигнално? Инстинктивно? И поради тази причина тези повече от 92 хиляди лева трябва да бъдат платени както винаги от данъкоплатците. Защото те не могат да подадат оставка и да бойкотират алчността на телкаджиите в бели престилки.
За какво се харчат усвоените милиони евро е въпрос, чиито отговори понякога също пораждат въпросителни. Като образователната кампания на Министерството на околната среда и водите по оперативна програма „Околна среда 2014-2020”, кръстена поетично „Яко е да си еко”. Пред близо 400 деца от 6 столични училища, участници в инициативата „Детски воден парламент”, префасонираните в „екопосланици” актьори Димитър Рачков и Васил Василев-Зуека, са представили – според сайта на министерството – „по атрактивен начин пред младите „зелената тема”. Най-важните послания, които са били набивани в главите на беззащитните деца, са били: • „Не прехвърляй боклука на ближния си!” • „Ако нещо не ти трябва, не значи, че на някой друг не му трябва!” • „Престани да гориш тези калпави въглища!” • „Събирай тоя пусти боклук разделно!” Ще спрем с изброяването на посланията, за да пожалим невинния слушател. Според Министерството на околната среда така трябвало да се събуди у подрастващите отношение и интерес към опазването на природата. А не е ли най-добре това да става по старовремския, но изпитан начин: да научим детето как да посади дръвче, как да полее цвете, как да почисти класната си стая и училищния двор? Иначе, който се надява да формира у подрастващите любов и грижа към природата чрез халтурни шоута и дебилни лозунги като „Събирай тоя пусти боклук разделно!”, явно си поставя само една цел – бързо и лесно усвояване на отпуснатите европари. Тяхното безразсъдно харчене все повече се налага, но от тях има полза не цялата нация, а само онези, които тихомълком си пълнят джобовете.
Най-болезнената част от безкрайната театрална реформа безспорно е закриването на театри. Официалното обяснение е: няма публика. Особено в провинцията. Където голяма част от населението влиза в театър по-рядко, отколкото в църква. Как става така обаче, че въпреки това театрите не намаляват? Ето само един пример. Преди демокрацията в Благоевград се играеха пиеси само в държавния драматичен театър „Никола Вапцаров”. Сега обаче там има и втори, частен драматичен театър, който се казва „Професор Енчо Халачев”. Блазя им на благоевградчани, имат двойно по-голям избор на пиеси за гледане, ще цъкне завистливо с език някой. Да видим обаче какъв е техният голям избор. Първата обявена премиера за 2016 година на държавния театър „Никола Вапцаров”, която очакват жителите на града, е на пиесата „Двубой” от Иван Вазов. Първата обявена премиера за 2016 година на частния театър „Професор Енчо Халачев”, която очакват жителите на града, е на пиесата „Двубой” от Иван Вазов. Спокойно, спокойно, в момента не получавате инсулт, това което чувате наистина е така. Защото просто такъв е репертоарът на двата конкурентни театъра. Които уж трябва да се бият за всеки зрител. С какво обаче? С еднакви афиши ли? Но колко човека ще гледат и двата „Двубоя”? И най-главното: какъв е смисълът на това явно репертоарно харакири? Да се унищожи другия градски конкурент като му се отнеме публиката? Къде е тя обаче изобщо? Такива недомислия (или нарочни решения) показват само, че у нас все още има на разположение доста артисти. Докато публика на разположение няма, публиката е все повече на привършване. Особено ако артистите се използват за безсмислени двубои вместо за смислен театър.
