Завладяваща романтична програма предлагат този петък в поредния си концерт музикантите от Симфоничния оркестър на Българското национално радио. Под диригентството на Найден Тодоров и с участието на великолепната Пламена Мангова ще бъдат изпълнени Концерт за пиано и оркестър №1 в ре минор, опус 15 от Йоханес Брамс и Симфония №8 в сол мажор, опус 88 от Антонин Дворжак.
Първият клавирен концерт на Брамс - опус 15, ре минор - се появява в началото на 1858 година, след един дълъг процес на „творчески трансформации”. Първоначалният замисъл на творбата е за соната за две пиана, започната през 1854 година. Следващият етап е на четиричастна симфония, но през 1855 Брамс написва втората и третата част за пиано и в крайна сметка се стига до окончателния вариант - тричастен концерт за пиано, при това - с внушителни размери (времетраенето му е близо 55 минути). Концертът е изпълнен във всички големи градове на Германия и Австро-Унгария със солист самият автор, но успехът не идва веднага при композитора. Премиерата в Хановер на 22 януари 1859 и последвалите скоро след това изпълнения в Лайпциг не зарадвали особено Брамс. Разбираемо е, че „пронизителните дисонанси” и „неприятните звуци”, както се изразил Едуард Бернсдорф, наблюдател от списанието Signale für die musikalische Welt, не са се понравили особено на критиците. Колкото и да е странно, първоначално творбата не се харесва и на публиката. Изпълнението в Лайпциг преминава без аплодисменти и издателството „Брайткопф и Хертел” дори отказва сътрудничество на младия и (според тях) безперспективен композитор. А цялата работа е там, че първите слушатели са очаквали традиционната концертна музика, с която били свикнали до този момент - виртуозна и необременяваща. Вместо това им предложили произведение с мащабите на симфония, родеещо се с „Деветата” на Бетовен. В първата част на концерта бушували нечовешки страсти, а ошашавените меломани не били в състояние да се насладят дори и на Адажиото - прекрасен образец на брамсовата лирика. Самият композитор твърдял, че тази втора част е портрет на неговата муза - Клара Шуман.
На следващата година - 1859 - концертът бил изпълнен за трети път, вече с голям успех. Днес първият клавирен концерт на Брамс се смята за едно от най-големите постижения в романтичната клавирна музика - творба, която не само доразвива сътвореното до този момент от Моцарт и Бетовен, но и илюстрира опитите на композитора да съчетае пианото и оркестъра като равностойни партньори.
Осмата симфония на Дворжак е създадена през 1889 година. По онова време името на нейния автор вече е известно в цяла Европа. Особено популярно е творчеството му в Англия, където по времето на своя шести гастрол композиторът дирижира своята нова симфония – в сол мажор. Тя е и издадена в Лондон, затова в онези години е била известна под името „Английска”, което обаче няма никакво отношение към съдържанието й. Симфонията е писана в едно малко село, недалеч от градчето Пржибрам, Южна Чехия, където с хонорара от първите си английски гастроли Дворжак си купува малка къща. Там композиторът живее от ранна пролет до късна есен, броди сутрин сам из полетата и горите, обмисляйки новите си произведения, или пък прекарва цели дни в градината. В това общуване с природата се раждат „Легендите за пиано” на 4 ръце, Клавирните сонати и „Поетичните картини”, хоровете „Сред природата” и увертюрата със същото заглавие, сборникът песни „В народен стил” и втората серия на прочутите Славянски танци. Така се появява и Осмата симфония. Нейните ескизи са написани между 6 и 23 септември 1889, а цялата симфония е завършена в Прага на 8 ноември. Премиерата се е състояла също в Прага, на 2 февруари следващата година, в залата на Рудолфинума под диригентството на автора, след това Дворжак в течение на година я дирижира и в Лондон и Франкфурт на Майн. На 16 юни Симфония №8 на Дворжак е изпълнена в Кеймбридж, където най-старият университет на Англия удостоява композитора с почетното звание „Доктор на музиката”. Изпълнението на симфонията и Stabat Mater заменя изложението на тезата на дисертацията, която всеки докторант бил длъжен да представи в навечерието на тържествената церемония. На следващата година лондонската фирма „Новело” издава симфонията под номер 4, тъй като дотогава издателство „Зимрок” било публикувало само три от написаните по-рано седем симфонии на Дворжак. Едва през втората половина на XX век Симфонията започва да се нарича Осма симфония в сол мажор и се смята за един от върховете в творчеството на Дворжак. В нея най-пълно е запечатано присъщото на композитора усещане за исконна връзка с родната земя и народа. Симфонията пленява с мелодичното си богатство и композиционното майсторство на автора. Четиричастният цикъл изглежда традиционен, но при внимателно вслушване се забелязва оригиналност и свобода на трактовката на класическите традиции, които открояват Осмата симфония на Дворжак сред останалите симфонии на композитора. В нея няма драматични изблици, напрегната борба - навсякъде блести ярка светлина, само понякога твърде безметежните настроения се засенчват от моментни размисли, а картините на народно веселие - от елегични епизоди.
Найден Тодоров е сред най-талантливите и ярки представители на младата генерация български музиканти. От сезон 2004-2005 той е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония, а от 2008 е неин главен гост-диригент. От началото на 2006 е директор на оперно-филхармоничното дружество в Русе, работи и с редица оркестри у нас и в чужбина.
Роден е в Пловдив. Диригентския си дебют прави на 16 години като ученик в Музикалното училище „Добрин Петков” в родния си град, където създава Младежки оркестър „Пловдив”. От 1993 е студент на проф. Карл Остерайхер и проф. Урош Лайовиц във Винеския университет, където завършва като бакалавър през 1996. През 2001 получава магистърска степен в Нов български университет, а през 2004 защитава докторат в Лондонския университет. През 1996-1997 е поканен от фондация Бърнстейн, Йерусалим, на специализация в Израел, където работи с Менди Родан - диригента на Израелската филхармония. През 1998-1999 Найден Тодоров е избран измежду повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северно-Израелски симфоничен оркестър град Хайфа. През същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анжелис.
Диригент с пластичен и безупречен жест, Найден Тодоров владее широка гама от темпа, умее да изгражда блестящи кулминации и същевременно да осъществява стриктен контрол върху драматургичното изграждане на музиката, заложена както в симфоничните, така и в оперните партитури. Най-интересното в този спектакъл бе звукът, идващ от оркестъра, дирижиран от Найден Тодоров, отбелязва The Wichita Eagle през март 2005, по повод постановка на операта „Аида” от Верди. Струнните и духовите се смесваха прекрасно с тъмни, приглушени нюанси. Дори зовът на духовите инструменти бе притъпен от пухкава мекота.
„Диригентът-съблазнител" го нарича Solothurner Zeitung (юли 2005) по повод дирижираната от него постановка на операта „Фауст” от Гуно. Найден Тодоров умее да нюансира колорита на партитурата и с фина четка изящно да рисува кулминациите на галеща звукова чувственост и дълбоко прочувствена мелодика. Българинът диша с певците, нищо не пропуска, нищо не преувеличава и не разкрасява. Музикант до мозъка на костите, чиито хармонични и плавни движения омагьосват акустично и визуално.
Найден Тодоров е получавал награди от наши и международни конкурси, Словашкия музикален фонд, Ротари клуб - Виена, фондация „Боргезе”, наградата „София” за постановката на операта „Фауст” с Националната опера и балет, „Кристална лира” за изпълнението на Втора симфония от Малер със Софийската филхармония, „Златно петолиние” за принос към развитието на българската музика и приза на фондация „Джордж Уохтер”. Осъществил многобройни записи за различни радио и телевизионни станции в България и чужбина, той участва в над 130 компактдиска издадени в Австрия, Великобритания, Дания, Израел, САЩ и Унгария. През последните години Найден Тодоров работи активно със звукозаписните компании Naxos, MMO, R-Music, Hungaroton, Danacord, Balkanton и импресарските агенции Melos, M-Art и Columbia Artists Management. 
Пламена Мангова е родена през 1980 г. Учи при Марина Капацинская в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, а след това във Висшето музикално училище „Кралица София” в Мадрид при Дмитрий Башкиров и в музикалния колеж „Кралица Елизабет” в Белгия при Абдел Рахман Ел Баша. Лауреат е на международните конкурси Paloma O'Shea в Сантандер (Испания) и Vittorio Gui във Флоренция (Италия) и на фестивала Juventus в Камбре (Франция). През 2007 г. печели втора награда на престижния международен конкурс „Кралица Елизабет” в Брюксел. Прави международна кариера, концертирайки от Европа до Япония и Южна Корея. Получава наградата Diapason d'Or през 2007 г. за своя първи компактдиск с музика на Дмитрий Шостакович, издаден от фирмата Fuga Libera. Пламена Мангова свири с редица големи оркестри, сред които оркестърът UBS на фестивала във Вербие, Филхармоничният оркестър на Токио, симфония Варсовия, Люксембургската филхармония, Националният оркестър на Белгия, Симфоничният оркестър на Санкт-Петербург, Камерният оркестър на Европейския съюз, оркестър MDR, Софийската филхармония и други. Работи с диригенти от класата на Валтер Велер, Емануел Кривин, Петер Чаба, Яп ван Зведен, Карл Хайнц Щефенс, Жан-Бернар Помие, Росен Миланов и други. Изявява се в камерни ансамбли с известни артисти като Мария Жоао Пиреш, Огюстен Дюме, Борис Березовски, Дмитрий Махтин, Жан Ванг, Александър Князев, Киоко Такезава, квартет „Микеланджело”, квартет „Изаи”, Лорънс Дътън (виолистът на квартет „Емерсън”), Себастиян Клингер и Наталия Пришчепенко (водач на квартет „Артемис”). Изнася концерти в престижни зали като Международен форум (Токио), Концертгебау (Амстердам), Гевандхауз (Лайпциг), Моцартеум (Залцбург), Голямата зала на Филхармонията в Санкт-Петербург, залата на Люксембургската филхармония, центъра за изкуства Bozar (Брюксел), театър Шатле (Париж), Де Сингел (Антверпен), центъра Кенеди (Вашингтон), Комише опер (Берлин), залата на Берлинската филхармония, участва във фестивалите във Вербие, Токио, Нант, Южна Корея, Сантандер, Монпелие, Ментон, „Бах академия” в Щутгарт. Пламена Мангова записва пълния интеграл на творби за цигулка и пиано от Сергей Прокофиев с Татяна Самуил, прави съвместен диск с Татяна Мелниченко, Наталия Пришепенко и Себастиян Клингер със записи на камерни творби от Шостакович за фирмата Fuga Libera, който получава наградата на списание „Пицикато” в Люксембург. Записът на рецитала й с творби от Бетховен и изпълнението на „Бурлеска” от Рихард Щраус с Националния оркестър на Белгия получават най-високата оценка на списание „Диапазон”. Участва в две издания на проекта Hand in Hand (2007 и 2009 г.), подкрепен от великата Марта Аргерих, води майсторски класове в Испания, ЮАР, Япония, България и Белгия.
