Големият словенски и европейски поет пристигна за първи път у нас през 2013 година на първия Литературен фестивал. Току-що беше излязла неговата първа стихосбирка на български език „Край на носталгията“ в превод на Людмила Миндова. Тогава прочетохме на глас стиховете му, разговаряхме за балканските работи, балканските мостове и за това, че когато чете, човекът е гражданин на света. Сега, две години по-късно, Алеш Дебеляк (1961-2016) вече е в по-добрия свят... На 28 януари нашият свят загуби и този поет. Още една след смъртта в края на 2014 на Томаж Шаламун. Дебеляк беше свързан духовно и приятелски с големите литературни имена на съвремието ни. Преподавател, есеист, колумнист, автор на 14 книги с есета и на 8 с поезия. Стиховете му са превеждани на различни езици, награждаван и обичан поет.
В текста си за Дебеляк в книгата му с избрано на български „Край на носталгията“ Георги Господинов написа: в тази поезия детето, светът и поезията се сливат в едно.
Самият Дебеляк в есето си „Републиката на буквите“ казва: Аз съм обикновен човек на модерното време. Използвам книгата, за да си потърся подслон, бил той и временен, в пастишите на разказаното и преживяното, на реалността и фантазията. Разгръщам книгите, не пия и не шофирам: предпочитам да пуша и летя, директно през тунела под града и през централния площад, за да прелетя за миг под стария чинар до императорския мост и после да изникна между аркадите на примамливите витрини.
За мен географията на градовете и пристанищата, на улиците и площадите се припокрива с литературната топография. Прочетените стихотворения и романи са епизоди от историята на един отделен град, в който могат да бъдат разпознати всички градове. Напрежението между трескавата тревожност и вълнуващото откривателство, което мен, обикновения човек, ме обзема при скитанията из въображаемите градове, описва добре модерния манталитет, в който неизбежната привързаност към родното място се сблъсква с настояването за свободен избор на идентичността.
Не съм изключение. Оставам свързан с родния си град, семейното огнище и фотьойла, в който чета. Слушам гласовете на поети и писатели, създавам литературни космополиси и свободно си избирам дом.
Днес близките и приятелите изпратиха в последния му път Алеш Дебеляк. При нас остава поезията му, есетата му, споменът за усмивката му. Денят на Франце Прешерн, който се чества в Словения на 8 февруари, тази година е посветен на неговата поезия.
