За храм-кладенеца до село Гърло в Пернишко научих от планинския водач Станой Арабаджиев, който се опитва да пробуди интереса към забравени български старини. За да влезем, се наложи да разчистим бурната растителност, в която се губеше. Смята се, че това е храм на шумерския бог Енки. Открит е през 1971 г. от археоложката Димитрина Митова-Джонова, която го датира към XIV-XIII в. пр.н.е. Тя свързва градежа с древната строителна традиция на културата „нураги“ на остров Сардиния, където са открити десетки подобни съоръжения. Храмът е уникален за България. Реставриран е през 1972 г. Подготвян е да бъде обявен за обект на ЮНЕСКО, след което е забравен. Извън Сардиния друг такъв е открит и в Крим. Храмът до с. Гърло е вкопан на около 15 метра в стръмен скалист склон на Завалската планина. Стълбище води до подземен храм с отвор в тавана и кладенец. Още за обекта научаваме от един от изследователите му доц. Любомир Цонев:
Нашият храм-кладенец е интересен и с това, че има твърде малко общо с традиционните тракийски подмогилни храмове, които са по-късни – от VI-IV век пр. Хр. Те са по-модерно направени от добре одялани квадри. Отделните блокове се снаждат с железни скоби, заливани с олово срещу ръждата. Някои тракийски гробници имат стенописи. Храм-кладенецът при с. Гърло е по-примитивен. Строен е от отцепени каменни блокове без особена обработка с т. нар. техника на суха зидария.
Входът към храма е клиновиден, което, както посочва доц. Цонев, е в духа на тракийската традиция и цели да издържи под напора на разположените отгоре камъни. Каква е теорията на Джонова за появата на подобно съоръжение на наша територия? Ето какво разказа доц. Цонев:
Според Джонова, корените на този тип архитектура са в Месопотамия. XV века преди Христа там е имало, от една страна, достатъчно добра религиозна система, а от друга – сравнително напреднало производство на бронз, който по онова време бил скъп метал. Тъй като свойствата на бронза се подобряват чрез добавянето на други метали, производителите са търсели находища на цветни метали, които да правят бронза по-удобен за работа. В търсене на находища, според Джонова, една голяма група от населението на Месопотамия е мигрирала. След като известно време се е задържала в района на Ливан, Сирия и Израел, тя вероятноили е заобиколила Черно море от север и е направила съоръжението в Крим, или е пресякла Босфора и е дошла на Балканите. Може би мигрантите са намерили там цветни метали, които обаче са били малко. След като са постояли известно време там и са построили храм-кладенеца, са продължили на Запад, стигнали са до остров Сардиния, който се оказал изключително богат на всякакви цветни метали и са се установили там.
Какво е било предназначението на съоръжението при Гърло? Някои смятат, че е изпълнявало функцията на слънчев календар. Доц. Цонев обаче има друга теория:
Смятам, че това не е някаква точна обсерватория, защото по ония времена тук не е имало толкова развито общество, което да се нуждае от точен календар. Хората са се ориентирали по природните белези. Моята представа е, че това е бил маркер за най-късия ден. Имаме хълм със стръмен склон, по който Джонова е преброила 9 извора. Ако хората от онова време са искали вода, те биха предпочели най-долното място, където тя е почти на повърхността. Те обаче са избрали да изкопаят най-дълбокия кладенец, при това в скала. През лятото целият склон се огрява от слънцето, но през зимата – само горната му част. Предполагам, че те са търсели онова място на склона, което е огрявано от слънцето през зимата и същевременно има вода. Стълбата към помещението долу е ориентирана на юг. Затова второто ми предположение беше, че те са търсели не просто зимното слънце, а кулминацията на зимното слънце. И трето, ако строителите искат да постигнат комбинация от зимното слънце по пладне и водата астрономически точно, коридорът трябваше да е точно на юг, с азимут 180°. Но коридорът е леко отместен на изток – азимутът е 170°. Когато реконструирах хоризонта с контура на хълмовете в района, се оказа, че ако кладенецът има коридор точно на юг, слънцето ще се скрива зад хълма и няма да може да прониква. Затова строителите са отклонили коридора леко на изток, което позволява слънцето да влезе в помещението долу почти по пладне. За хората от онова време изглежда е било важно съчетанието на слънцето в най-късия ден от годината и водата. Според религиите от онова време водата, слънцето, въздухът и земята, в която се намира храмът, са четирите елемента на живота. Освен това след най-късия ден денят започва да расте. В старите религии това се свързва с жизнетворческата дейност. Вероятно на 25 или 22 декември някакви жреци са чакали в това съоръжение момента, в който слънцето е влизало по пладне и са чели молитви, свързващи слънчевата светлина с водата.
Снимки: Wikipedia
