Народното събрание обяви обществена поръчка на стойност 240 хиляди лева за доставка на кафе, капучино и минерална вода. По хилядарка за всеки от ония, които би трябвало да мислят за общото благо и за светлите бъднини на отечеството. Това стана броени дни след друга поръчка – търси се кой да вземе други 216 хиляди лева, за три курса – по английски, френски или немски език. Тогава дори някои от тъй наречените „народни” представители признали, че сами би трябвало да си плащат за обучението, но засега още не се е чуло някой дума да обели, че всеки би трябвало всеки да си плаща и за водата, и за кафето, и за всичко.
Не знам защо, но нашите депутати приемат за редно вечно ние да им плащаме сметките. Те живеят в апартаменти под символичен наем, возят се в коли, които сменят през година-две, хапват и пийват на аванта по коктейли и приеми, обикалят по света в безсмислени командировки, получават пари в плик и скромно премълчават тези подробности в данъчните си декларации. В замяна на тези блага много често дори си правят труда да ходят на работа.
