На 2 февруари се навършват 50 години от ратифицирането от България на Конвенцията за опазване на реки, езера, морски територии с дълбочина до 6 м и други водоизточници. Те подсигуряват нуждите от питейна вода, вода за бита и селското стопанство на огромна част от човечеството, по-голямата част от рибните запаси на планетата също са в т.нар. "влажни зони". Над 1 млрд. души зависят от тях като източник на храна.
Иван Христов от българския офис на Световния фонд за дивата природа подчерта, че по цял свят, включително и у нас, много от унищожените влажни зони се възстановяват:
Те са много важни за намаляване на негативните ефекти от промените в климата. Те намаляват риска от наводнения и от друга страна смекчават последствията също и от сушите. Влажни зони, които са много застрашени, са тези, които са в планините. Много от тях са съвсем малки. Те са по няколко квадратни метра, но пък те са дом на растения и животни, които другаде не се срещат и това са мочурищата, торфищата в планините, тъй като с промените в климата те се оказват, че са най-чувствителните и най-уязвимите и бързо изчезват.
