Ако можехме да виждаме музиката, така както я чуваме, щяхме да видим всичко изписано върху лицето на Джеймс Ливайн. – това красноречиво журналистическо изказване е по повод завръщането на Ливайн на сцената на Метрополитън опера с „Така правят всички“ на Моцарт. Събитието беше преди три години и още се помни, най-вече заради парадокса. Един прикован на инвалидна количка и в преклонна възраст диригент, който успява да зарази целия състав и публиката с неимоверната си енергия, радост от музиката и красотата и гъвкавостта на действието, които открива и преоткрива в любимата си творба.
Музиката на Моцарт вече 260 години е от жива по-жива, звучи около нас, без да е състарена дори с бръчица. Има някаква мистерия в нея: дали не извира от нечуваната свобода? – се чудят веди, меломани и журналисти. И казват още – ...всеки намира в Моцарт онова, което търси, защото може да задоволи противоположни изисквания.
Почти всички големи музиканти от края на ХIХ и от ХХ век признават на Моцарт заслугата, че е първият, издигнал инструменталната музика до нивото на драматичното действие. Все още остава открит въпросът дали Моцарт е революционер и новатор. Николаус Харнонкур смята, че не е нито едното, нито другото. Алфред Айнщайн пък счита, че Моцарт е дори революционер и консерватор. Със сигурност Амадеус по нищо не прилича на революционер в музиката като Бетовен или Шонберг, нито пък е експериментатор като Хайдн. Той се задоволява със структури, установени от предшествениците му. Но чрез оригиналността на своето вдъхновение претапя във висше качество всички познати схеми. Зачитането на формите при него се съчетава със смайваща свобода, закономерността – с постоянна промяна.
Либретото в „Сватбата на Фигаро“ е дори по-брилянтно от музиката“ – това споделя британският баритон Томас Алън пред свои ученици в майсторски клас по моцартова интерпретация и затова винаги подчертава, че трите шедьовъра „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“ и „Дон Жуан“ са от Моцарт/Да Понте. „В думите винаги има подтекст – под изреченото стои втори смисъл, а може би и трети... Този дуализъм е абсолютно характерен за оперите на Моцарт/Да Понте. Това което Графът и Графинята, Фигаро и Сузана си говорят е едно, а това което си мислят – може да е съвсем различно, както се случва и днес. Този дуализъм е и в музиката на Моцарт. Тайната, ключът е в моментите без говор, в паузите, там можете да развиете характера чрез актьорската игра. Чрез детайлите. Красотата на речитативите е именно възможността да влезеш актьорски в пиесата. Не бива да се забравя и това, че тези образи съдържат в себе си и цели културни модели от епохата – модели на общуване, на мислене, които подлежат на изследване – споделя баритонът.
От думите на всички запалени по Моцарт/Да Понте музиканти, между които преобладават диригентите и баритоните, остава впечатлението, че въплъщаването на един Фигаро, дон Жуан, граф Алмавива, поставянето на една „Така правят всички“, запалва такава несравнима изследователска страст, която трае за цял живот.
В предаването ще звучат откъси от знакови записи на оперите „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“, „Дон Жуан“, „Милосърдието на Тит“ и цялостен запис на „Царят пастир“ с: Петер Шрайер, Едит Матис, Арлин Оже, Соня Гацариан, Вернер Крен, оркестъра на „Моцартеума“ в Залцбург с диригент Леополд Хагер.
Съдържание на операта „Царят пастир“
Събота, 30 януари, от 20 часа
