Преди пет години 388-те най-богати хора на света притежаваха колкото половината от всички хора на света. Миналата година бяха 80 души, а сега - 62-ма. Това, което виждаме, е, че хората с най-голямо богатство на света стават още по-богати. За пет години тяхното богатство се е увеличило с половин трилион долара. В същото време бедните обедняват още повече. Половината от хората по света са обеднели с един трилион долара. Така че ножицата между. Заплатите на богатите хора стават все по-богати, докато нормалните хора са запазили доходите си. Те обаче също плащат данъци, които ги натоварват много повече, отколкото натоварват богатите и големите компании по света. Да не забравяме, че богатите хора и големите компании могат да избягват плащането на данъци като декларират доходите си в териториите, известни като "данъчен рай". Видно е, че към тези места има интерес само от богатите хора, но по този начин не се подпомага икономиката и не се създават нови работни места. Така не се помага на мнозинството от хора да живеят по-добре.
На въпрос какво може да се направи, за да бъде спрян този процес, Ник Брайър отговори:
Трябва да видим кураж и разбирателство между политическите лидери, които да създадат условия за мнозинството да получава повече от световното богатство. Те обаче имат много голям интерес от най-богатите хора и големите мултинационални корпорации, защото те подкрепят тяхното политическо влияние. Така те подкрепят печалбата за богатите и загубите за мнозинството. Системата работи за богатите.
Ако политиците наистина искат да променят това, те трябва да вземат мерки срещу териториите, считани за "данъчен рай". Ако се спре практиката да има такива места по света, които позволяват да се укриват данъци, това ще донесе много големи позитиви. Правителствата губят около 190 милиарда, защото индивидуалното богатство на определени хора е в данъчен рай. С тези пари може да се създават работни места, да се построяват училища и болници или общо казано, да се инвестират в дейности, които ще бъдат от полза за повече хора.
В последните няколко години по време на Световния икономически форум в Давос ние непрекъснато чуваме, че политическите лидери разпознават неравенството като огромен проблем, но не виждаме действия, посочи Брайър:
Затова за нас не е толкова важно какво ще чуем тази седмица в Давос, когато отново много влиятелни хора ще демонстрират тревога за този проблем. Ние ще "отпразнуваме" победа, когато стигнем до момента, когато тези хора се приберат вкъщи, в собствените си държави и компании и си кажат: "Ние трябва да променим света и да действаме различно". Когато правителствата и компаниите започнат наистина да вземат мерки, с които мнозинството от хора да живеят по-добре, тогава ще има за какво да се поздравим.
Според Ник Брайър като граждани ние можем да въздействаме на правителствата, като им казваме какво мислим, можем да въздействаме и на компаниите, за които работим или чиито продукти използваме, като имаме право да изискваме от компаниите да подпомагат бедните:
Можем да купуваме продукти само от компании, които го правят и които не се опитват да скрият данъците си в офшорни територии. По същия начин ние може да избираме продуктите или услугите на компании, които са екологично ориентирани.
Мисля, че всеки от нас е отговорен за това обществото да надигне глас и да се стигне до промяна в системата, така че благата да се разпределят сред мнозинството, а не сред малцина. В момента се чува гласът на богатите и силните, системата е обречена на техните желания и затова облагите остават за шепа богаташи, които практически работят срещу всички нас, останалите хора.
