До неотдавна в галерия ИСИ-София бе представена изложбата на Збинек Баладран, която включваше четири свързани видеоинсталации: „Нощ на земята”, „Socio-fiction”, „Предварителен доклад/Казус” и „Сближаване на безкрайните прогресии”. С методи, подобни на използваните от етнографа, антрополога, и социолога този пост-хуманистичен археолог „разравя” останките от недалечното минало и търси пространствените „джобове”, в които е отразен начинът на живот, неговите системи, правила и случайности; както и предметите, чрез които човечеството, обладано от самото себе си, подрежда образа на своето минало и бъдеще – пише за младия чешки художник Едит Йержабкова.
По време на тази изложба излезе книгата-каталог на Красимир Терзиев със заглавие „Между миналото, което е на път да се случи, и бъдещето, което вече е било”. Това бе названието на неговата ретроспективна изложба, представена миналата година в Добрич и после в София.
За двете събития – и за изследователския и аналитичен подход към съвременността с изразните средства на видеото – разговаряме с Красимир Терзиев.
