Преди дни прочутото сопрано отпразнува 70-ия си рожден ден. Славата я съпътства още от дебюта й в Мантуа през 1969, а възторгът на публиката сякаш й дава крила. За Катя Ричарели пеенето е най-важното нещо в живота, иначе казано: своеобразно обяснение в любов. „Амбицията ме тласкаше към върховете“, спомня си знаменитата певица. „Работохолик съм, и още как! Добавете дарбата свише и ще разберете защо изкачвах уверено стъпалата…“ Уви, пътят към оперния Олимп се оказва на моменти отчайващо труден за Катя Ричарели. Родена в Ровиго, недалеч от Венеция през януари 1946, тя е само на две години, когато баща умира й. Гладът, студът, лишенията трайно се настаняват в дома им. На дневен ред е въпросът за физическото оцеляване на тричленното семейство. Катя обаче има безценен съюзник: жертвоготовността на майка й не познава граници. А Бог й е дал чудна дарба! „Родила съм се с това призвание. От дете мечтаех да бъда певица. Бързо запаметявах ариите, които звучаха по радиото в дома ни. Казваха, че имам отличен слух. Обожавах Калас и Тебалди и изгарях от желание да съм като тях“, споделя Катя Ричарели.
Скоро се превръща в любимка на съгражданите си. Изключително красиво момиче с буйни руси коси и усмивка, която руши всякакви прегради. Катя пее невсякъде, където я поканят. Първото признание е приемът в музикалния лицей в Ровиго. Там среща своята маестра. Ирис Адами Корадети обаче попарва надеждите на бъдещата оперна прима с думите:
„Твърде млада си! Ако искаш да станеш голяма певица, не бива да форсираш гласа си. Ела при мен, когато нъвършиш 18.“ Катя Ричарели напуска музикалния лицей поради липса на средства. Работи каквото й попадне: барманка, сетне в парфюмериен магазин и накрая две години във фабрика за грамофонни плочи. Казали на Ричарели, че това е работа за мъж, а не за момиче. Тя обаче и тук паказала характер! Когато Катя става на 18, Корадети вече не преподава в Ровиго, а във Венеция. Всеки ден Ричарели пътува с влак за занятията в консерваторията. Връща се посред нощ. Изтощена, но изпълнена с надежда за бъдещи успехи.
Катя Ричарели завършва с отличие консерваторията във Венеция, а всяко лято в продължение на пет години посещава майсторски клас в Ница. Там среща своя идол Марио дел Монако. Великият артист я окуражава с присъщата си духовна щедрост и й предрича бляскаво бъдеще. Идва тъй трепетно чаканият дебют през 1969. Тогава Катя Ричарели е на 23. На сцената в Мантуа се появява като Мими в „Бохеми“. На мига всички са покорени от красотата на гласа, изпълнен с нежност и топлота. А извезаната като дантела мелодична линия е изпъстрена с безчет динамически нюанси. И най-вече: затрогваща, покоряваща искреност, която разкрива потайните кътчета на душата.
Скоро след дебюта като Мими Катя Ричарели печели конкурса „Вердиеви гласове“ организиран от италианската телевизия RAI. През 1972 безспорната победителка грее от екраните във всеки дом на Апенините и се превръща във всенародна любимка. „Никога няма да забравя възторжените аплаузи! Явих се на този престижен конкурс, твърдо решена да победя. Усърдно се подготвях, не само вокално, но и чисто психологически. Търпях глад, студ, унижения, за да се изкача на върха. Първият в живота ми! Дължа го на моя талант и желязна воля. На майка ми, която неотменно ме подкрепяше с цената на всичко. Казвали са ми го, а и дълбоко в себе си усещам: родена съм примадона!“, твърди в интервю Катя Ричарели. Оказва се съвсем права, тъй като само три години след конкурса „Вердиеви гласове“ дебютира в Миланската скала в „Сестра Анджелика“ на Пучини. През 1974 и 75-та Катя Ричарели покорява още няколко от най-престижните световни сцени: в парижката Гранд опера, Ковънт Гардън и МЕТ я аплодират в ролята на Мими от „Бохеми“. Това е времето, когато изживява страстната си любов с Хосе Карерас. Изключително привлекателна жена е Катя Ричарели и на сцената, и в живота. Където се появи, мигом приковава погледите. Особена нежност и мекота се излъчва от цялото й същество. Блясък и светлина излъчват и нейните героини. Певицата е прочута най-вече с изумителните си превъплащения в опери на Верди: Амелия в „Бал с маски“ и „Симон Боканегра“, Аида, Елизабет в „Дон Карлос“, Лида в „Битката при Леняно“, Виолета, Лукреция в „Двамата Фоскари“, Дездемона, Джилда, Леонора в „Трубадур“… Всеки от тези образи дълбоко се е врязал в съзнанието на меломаните, а критиците обобщават: „Ричарели възвърна радостта от пеенето! Гласът й се лее, излъчващ красота и топлина, които сгряват сърцето. Пластичната фразировка, артикулацията, особено внимание към текста изграждат представата за тъй трудно постижимо съвършенство.
В съботната вечер ще чуете запис на операта „Луиза Милер“ от Верди с Катя Ричарели в главната роля. Партнират й цяло съзвездие от блестящи певци: Пласидо Доминго, Елена Образцова, Ренато Брузон, Владимиро Ганцароли, Гуин Хоуъл, Одри Мичъл. С участието на хора и оркестъра на Ковънт Гардън, обединени от диригентската палка на Лорин Маазел. Запис за фирмата Deutsche Grammophon от 1980 година. Критиците отделят специално място на тази регистрация в пребогатата колекция на Катя Ричарели. Изтъкват специфичния аромат, който излъчва нейната героиня. Изяществото, несравнимото обаяние, пределната искреност, с които Ричарели извайва образа на Луиза. Романтичната одухотвореност и красота преливат в неудържим патос и решителност в ярко драматичните моменти.
Съдържание на операта „Луиза Милер“
70-те и 80-те години са най-активния период в кариерата на Катя Ричарели. Репертоарът й наброява 50-ина роли в опери на Верди, Росини, Белини, Доницети, Гуно… Поканите буквално валят отвсякъде.
На върха на славата Катя Ричарели гостува и у нас с участия на фестивалите „Софийски музикални седмици“ и „Варненско лято“ през 1987 и 1996. Още през 70-те години тя разбуни духовете с многобройни писания относно личния й живот. Обвиняваха я едва ли не за страстта й към скъпи бижута и луксозни коли, към т.нар сладък живот. Коментираха любовните афери на красивата певица…
През 1986, навръх 40-ия рожден ден Катя Ричарели си направи по нейните думи „дълго чакан подарък“. Омъжи се за популярния телевизионен водещ и шоумен Пипо Баудо. Бракът им просъществува до 2004-та, но годините прекарани заедно в замък от 13 век в Сполето са едни от най-щастливите за Ричарели. В споменатата 1986 се появява знаменитият филм на Франко Дзефирели „Отело“ с Катя Ричарели и Пласидо Доминго в главните роли. Мигом се превръща в хит. Прочутата примадона твърди, че Дездемона заема особено място в нейната кариера. Там актьорският й талант се откроява с пълна сила.
Във филма Дзефирели използва записа продуциран от фирмата EMI с участието на хора и оркестъра на „Ла скала“ с диригент Лорин Маазел.
В началото на 80-те години Катя Ричарели се превръща в едно от лицата на фестивала в Пезаро. „Жената от езерото“, „Семирамида“, „Танкред“, „Армида“, „Крадливата сврака“ – оперите на Росини, в които блести както никога досега италианското сопрано. 18 август 1984 е паметна дата не само в артистичния път на Ричарели. Важна дата е за историята на оперния театър. На фестивала в Пезаро публиката има изключителната привилегия да аплодира повторната поява на сцената на „Пътуване до Реймс“. Операта на Росини била напълно забравена след премиерата през 1825 в Париж за коронацията на Шарл Десети. Близо век и половина по-късно Джанет Джонсън и Филип Госет възтановили и публикували партитурата на „Пътуване до Реймс“. Маестро Клаудио Абадо и режисьорът Лука Ронкони извадили на показ целия блясък и остроумие, които властват в комичната опера в едно действие на Джоакино Росини. Ще се насладите на откъс из творението на майстора от Пезаро в документален запис от споменатия паметен спектакъл на Росиниевия фестивал с участието на Катя Ричарели, Лучия Валентини-Терани, Лела Къбърли, Франсиско Арайза, Лео Нучи, Руджеро Раймонди, Джорджо Суриан, Чечилия Газдия Пражки филхармоничен хор и Европейския камерен оркестър. На диригентския пулт – Клаудио Абадо.
Събота, 23 януари, от 20 часа
